автор: Amica

Животът ми, е живот на наблюдател. Всеки ден обръщам очи към света и гледам отвъд стената, отвъд стъклото, отвъд личното пространство, което се свива в един миг до точка, не по-голяма от зеница на човешко око.
Изключвам себе си от видимите граници на перспективата и започвам съществуването си. Животът ми е без лице, няма фасада, няма и заден двор. За мен всичко съществува, всеки човек е жив, всяка вещ има цена, всяко действие има последствия, светът носи послания, магията има сила, енергиите са неизчерпаеми. Чудеса се срещат по пътя често, забавляват със загадъчния си привкус, съмненията са за разумните, емоциите - за сърдечните, тайнствата - за прозорливите. Животът е вълшебна приказка за зли магьосници, грозни вещици, добри феи, смешни джуджета, красиви принцеси, смели принцове, необикновени животни и неумиращи митове. Аз вървя по този път и гледам в захлас красотата на неувяхващите цветя, неувяхващите души, незалязващите усмивки - слънца, върху лицата на невръстни деца. Преродена с жива вода, вървя напред, устремена към изгрева на нови сърца отвъд линията на земния хоризонт и със сетивата си попивам радостта на света, бликнала като ручей край безкрайния път на живота. Аз съм наблюдател, гледам света през очите на виждащия, радвам се със сърцето на веселия, мечтая с душата на приказна фея. Усещам зеления цвят на тревата, лекотата на облака, мекотата на вятъра, звука на водата, топлината на земята, светлината на звездите, чистотата на леда, смеха на животните, силата на всичко, което живее. Животът ми е като на всеки друг и все така неповторим.