автор: Mojsei

Книга втора: Научи ме да обичам / Тя и Той /


Четвърта глава: Как се постига сексуалната идентичност


1.


Една от стаите на апартамента му служеше за кабинет. Съпругата му го бе обзавела с необходимото за да може да пише, да публикува, да посреща хората, с които работеше...
Тази сутрин стана по-късно от обикновено. Направи си трите публикации и излезе да потича в близката гора - направи 15 километра.
През цялото време обмисляше проблематиката на книгата, която му бе предложила адвокатката. Сексуалната идентичност бе едно правилно решение като частно изследване, но трябваше да види същия проблем и в по-едър план. Мащабът на човешката дейост вече е нов - чрез дейността си човек се оглежда в другия човек, а чрез него и в социалната цялост, към която принадлежи, а тя е обединяващото се човечество.
Информационното пространство вече е глобално, но хаосът в него си остава господстващ, а неговият продукт си има своето място там, но трябва да се утвърждава, управлява, да се реализира.
А и тази адвокатка? Продължава да си остава загадка за него...Нежна и дълбока душевност, а поведението й...Задава й директни въпроси, а тя се подсмихва и...мълчи.
И ето ти сега - да напишат книга заедно?! А и как да я учи да обича? Той самият готов ли е да се произнесе компетентно?


2.


- Тезата за някаква първична женска идентичност на момчетата и придобиването на вторична - мъжка идентичност, чрез възпитанието, според мен, не издържа критика - каза той в очакнаве на нейното становище.
- Мъжката идентичност се задава като първична още с хромозомната диференциация. Според мен, трудността при "правенето" на мъжа е свързано със запазването на природната му диференциация, което изисква специализиран процес, обособил се като възпитателен - подкрепи го тя.
- Възпитанието е важно, както за момчетата, така и за момичетата, за да могат да се социализират. В тази връзка могат да се търсят и разкриват особености, но е неправомерно да се твърди, че възпитанието е за момчетата, тъй като момичетата по рождение са жени - сякаш продължи разсъждението си той.
- Не мога да се съглася с твърдението, че бащите не взимат почти никакво участие при формирането на мъжествността у своите синове. Това твърдение - продължи тя - е валидно за онези момчета, които растат без бащи и този процес не е за подценяване, но отклоненията не трябва да се утвърждават за общовалидни.
- Ако се проследи исторически как се е развивала мъжката сексуалност, ще се установи, че тя е била подчинена на обществената необходимост да се формират свирепи воини или да се утвърждават определени властови позиции - каза той с желанието разговорът да бъде преместен в друга насока.
- Мъжат винаги е бил свръзан с жената - каза категорично тя. - Но историческият анализ сочи, че той се е развивал в противоречие със собствената му природа.
- Интересно е да се посочи разбирането на някои автори за наличието на мъжка педагогика, съдържаща такива раздели като: педагогика на малтретирането, хомосексуална педагогика, педагогика на полигамното съществуване, манипулативна педагогика - вметна той, но това като че ли не й направи никакво впечатление.
- Ако се върнем към древна Гърция, ще установим, че достойният гражданин е предавал на своя ученик едновременно добродетелите си, смелостта си и ума си, а това е израз на интелектуална любов, която предполага постигане на определена зрялост на ученика. В противен случай, това възпитание се превръща в параван на перверзия, утвърждаваща нагона на ераста / учителят - б.м. /, което трябвало да се възприема от еромена /ученика - б.м. / само и единствено с възхищение, за да не се превърнело фелациото в извращение - вметна тя някак протоколно.
- Не приемам този подход за доказване на мъжката идентичност, при който се събират само факти за отклоненията, без дори и да се анализират, а се използват като доказателство за разкриване на мъжката природа - каза той с известна доза възмушение по адрес на такива автори.
- Всеки, който приема - започна тя в защита на мъжете - че мъжката сексуална идентичност се отъждествява с прритежаването, с вземането, с проникването, с доминирането, с утвърждаването, в това число и насилственото, ще допусне груба грешка, защото тази представа е изцяло спекулативна и затова невярна. "Притежаване" е толкова общо понятие, че не можем да го приемем в този му вид. Притежаване на какво? На човешки добродетели - да! За мъжа по-скоро е характерна щедростта, даването, отколкото вземането. За какво проникване става дума? Дори хетеросексуалното проникване, ако то не е моногамно и произтичащо от любовта, не може да се приеме като спадащо към мъжката идентичност. За какво доминиране може да става дума? За доминиране като авторитети, т.е. за такова доминиране, в чиито граници се запазва свободата. За какво утвърждаване може да става дума? Не за насилствено, а за утвърждаване, което възпроизвежда човешката цялост.
- Срещал съм автори, които признават, че хомосексуалността е разстройване на родовата идентичност, но продължават да се ровят из нея, с което проявяват не просто лош вкус, но, тези от тях, които са жени, потвърждават с това, че са скарани с мъжете, а следователно и със себе си - отбеляза той своето откритие, готов и да цитира съответните автори.
- Аз не приемам твърдения, според които сексуалната нормалност се разглежда в контекста на господството на мъжа над жената - изрази своето негодувание тя.


3.


- Развитието на сексуалната потребност е възлов въпрос, с чийто отговор се отваря вратата за разбиране на родовата идентичност и то като социална. Разцъфтяването на моногамната любов е ключ за даване на отговор на въпроса за сексуалната идентичност - започна тя този разговор с една обща постановка.
- Съгласен съм с теб, но това трябва да се разбира от гледна точка, че така се избягват крайностите - както полигамното разточителство, така и абсолютното въздържане, които водят в сферата на афектите и стимулирането на сексуален глад като отклонение в човешкото съществуване - каза той с разбирането, че отбелязва съществен въпрос от разглежданата проблематика.
- В любовта противопоставянето между партьорите си има мяра, която те преживяват като стимул. Нарушаването на тази мяра е източник на негативизъм, който руши отношенията им - сподели тя, като че ли, разкривайки някаква своя тайна.
- Аз съм склонен да приема позицията, че в секса се съдържа цялата истина за човешкото съществуване, но тогава възниква въпросът за нормалното сексуално поведение като съдържание на щастливото семейство - каза той с разбирането, че по въпроса трябва да се изяснят още много неща.
- Добре, но тук трябва обезателно да се има предвид, че боклукът на перверзията е сериозно предупреждение за реалните опасности, заложени в прекаляването с удоволствието да се прави секс. И не може от сферата на аномалиите да се доказва нормалната сексуална идентичност - посочи тя, явно като несъгласие с нещо, което бе чела наскоро по въпроса.
- И аз познавам автори, които остават в сферата на аномалиите и чрез тях създават образа на някакъв абстрактен мъж, за да го определят като "осакатен" - посочи той с явно съжаление.
- Нормалното сексуално поведение е важен критерий за оценка на сексуалната идентичност, но кой може да каже кое е нормалното? - каза убедено тя.
- Изненадвам се, че този критерий като правило не се разработва в литературата - посочи той тази своя констатация.