автор: new-born

Не умея аз юмрук към властта да насочвам,
не умея, въпреки, че юмруци сънувам!
С Дявола си само срещите пресрочвам
и преспокойно отивам...застраховка да купувам.
Нито за сърп, нито за чук, нито за 50 звезди
мечтае моята куха, пияна глава.
Мечтае за онезите, бъдещи дни
в които ще живее ей така-
на Живота, на парното, на данъка напук,
на колите, на трамваите, вървейки насреща.
И бидейки по-студен от стогодишен труп,
да сея след себе си мисъл гореща.

Какво ме гледаш, не ти ли е познато?
Прегръщането на спукани мечти.
И гроздето никак не е сладко,
когато два метра над тебе виси.
Затова винаги ще се намира
някой всезнаещ да говори.
Неусетно в главите докат' се провира,
пък каквото там намери- да пороби..