Вече няколко дни Хезел беше заключен в някаква килия.
Бяха му обръснали главата. С един ритуален нож издълбаха в жилестото му мургаво тяло странни символи. Приличаха на арабски букви. Щяха да го обрежат, но видяха, че той е обрязан.
След тези процедури свещениците му дадоха да изпие една черна течност. Беше вкусна, но след като Хезел я изпи, започна да повръща. Намазаха тялото му с някакъв силно миришещ балсам. Дадоха му да облече една зелена роба и му заповядаха да прочете една книга, озаглавена "Demonarii". В нея бяха описани начините за контролиране на собствения ум и методите, чрез които може да се изкривява "действителността". Тази книга му хареса. След това главният свещеник го заведе до една килия.
След като влязоха вътре, свещеникът отиде до Хезел и сложи дясната си ръка на лявото му рамо. Миг след това Хезел усети адска болка в областта на корема си. Падна на земята и започна да крещи като ранено животно. Имаше чувството, че някой му съдира кожата и се гаври с него през това време. Изведнъж болката премина. Хезел беше целият изпотен и трепереше от страх тази болка да не се върне.
- Ето, показах ти малка част от мрака - каза свещеникът.
- Не го искам този мрак! - проплака Хезел.
- Твоето тяло не го иска, но душата ти копнее за него.
- Какво ще правите с мен?
- Просто ще те обучаваме, за да станеш господар на болката. Затова душата ти те доведе при нас.
- Какво значи "господар на болката"?
- Това значи, много просто казано, човек, който умее да оцелява. Но това обяснение може да ти се стори твърде примитивно. А то не е.
- Много съм уморен...
- Знам, дете, затова ще те оставя в тази килия няколко дни, докато се съвземеш.
Свещеникът му помогна да стане и след това го сложи да легне на неудобното легло в килията. Едно гърбаво същество, покрито с черна роба, даде на Хезел да изпие един червен мазен сок.
Хезел заспа.