Боже мили, остарях.
Времето с един замах,
лепна ми една година,
млясна ме и си замина.
А сега дали съм стара?
Чудя се и се товаря.
Чакам да ме заболи,
я лумбаго, я уши.
Чакам, ама те са в ред,
даже връзвам си куплет
и ми става много смешно,
да не съм във грешка нещо.
Не бре! Пак ги преброих-
точно, колкото за стих.
Въобще не остарявам,
ясно ми е, още ставам ;)))))