автор: gumbert

(Хайде, малко хубави стихове от Фрост)


В ЗООЛОГИЧЕСКАТА ГРАДИНА

Едно момченце, перчейки се с своя интелект,
Маймунки две опитваше се да учуди
С блестяща лупа.
Те не разбираха какво е туй,
Никога не биха и разбрали.
Как да им обясниш, че лупа е това
И тя събира в себе си лъчите слънчеви!
И той показа показа им как действа лупата на практка.
Събра във точки слънцето
На носовете им, - на първата маймунка
А после и на другата,
И в техните очи събуди се почуда,
Която с мигане не можеха те да прогонят.
И тъй стояха те, обхванали решетката,
И разтревожени за своята съдба.
Замислено попипа си маймунката носа
С ръка, и сякаш мъчеше се да си спомни нещо,
А може би витаеше във мислите си някъде
През милионите години назад, -
Лъчите изгориха пръстите й, заболя я.
И туй, което е известно, потвърди се пак
От този психологически експеримент,
Който би изчерпал се с това,
Ако интелектът не бе се изявявал
Тъй дълго и тъй близо до решетката.
Бързо махване с ръка, подскок - и лупата
Бе вече собственост на нашите маймунки.
Отидоха те бързо в ъгъла на клетката
И там заеха се с изследване на лупата
Без да разберат, наистина, къде е чудото:
Хапеха те лъскавото нещо, и чакаха да пусне сок,
Отделиха рамката със дръжката,
И след това оставиха безплодното занятие.
И скриха в сламата на пода стъклената лупа.
По навик, гонени от скуката на клетката
Отидоха пак двете до решетката,
Сами постигнали отговора на въпроса:

Не е тъй важно, туй което знаем, и не знаем.
Какво от туй, че не разбраха действието на лупата маймунките,
Какво от туй, че не разбраха как във нея слънцето събира се!
Находчивостта е по-важна от разбирането