автор: DamaKupa

През полята пеех и вървях
сбирах мащерка и полски мак.
Слънчо весело искреше,
чувах птича песен.
Радвах се на полския ветрец,
галеше косите ми с финес.

Но небето притъмня
дъждеца летен заваля,
ето, че отново блесна,
Змей крилат ме стресна.
Той бе млад, красив
с поглед палав, закачлив.
Той е прелестен, галантен,
не е змей, а ангел…

Майчице, змейовица ли ще бъда!?
В Змей Горянин да се влюбя!?

Но нали съм вещица и самодива,
торбичка с билки всякакви съм скрила.
Ще те омагьосам, хич не ме е страх,
ще си поиграя този път със тебе аз!