автор: ESEN

Среднощни размисли
Нощта разсипва своя мрак на вън.
Градът притихва във тъма
И само някой закъснял се връща сам
понесъл мислите си със тъга.

Върви самотникът в нощта
Той следва своята пътека
да стигне в своя топъл кът,
запазил щастието на човека.

Прелита птица в лек завой,
разстлала в въздуха криле
прокудена от птичи спор
гнездото си да предаде.

А нейде в тоз притихнал град
сред мрака лепкав на мъглата
един прозорец свети пак
в заспалия среднощен свят.

Мъгла разсипва в своя мрак нощта,
притихва и заспива всеки...
Самотни стъпки някъде в града
кънтят по пъстрите павета...

февруари 2005,
Хасково