и в новите
всякъде никъде
стъпки от време
прахта се отлага нагоре-надолу
в съмнителни думи
и жестове,
знаци.....,
където
по памет
някои още чакат
Великото си Сътворение
а,по принцип
Животът не ходи на срещи ,
но кой знае,
може би скоро,
да не кажа съвсем
една триумфално отсечена
арка
да цъфне