автор: bedstvieto

Спомени от пътуване и криво разбиране на света ...
Винаги съм мразила самолетите . Не че не обичам да летя , ама не са ми сигурни , някак си . Опънали лъскавите си стоманени туловища на пистата , от далеч ми приличат на странни същества , които нямат търпение да напълнят търбусите си . Едно ей такова механизирано птиче ме погълна и мен на път за Лазурния бряг на Франция . Няма да крия , че през три часовия полет истерията ме беше стиснала за гърлото . Няма да крия и че прекалих с шампанското . На летището в Ница ме бе обхванало едно такова безтегловно състояние на летаргия , което принуди единствения мъж в групата да тътри куфара ми и мен самата към автобуса .
Освестих се някъде по вечерно време , за да потъна анонимно в светлините и глъчката на нощния град . Запах изпаднала в недоумение и цъках смаяно отчитайки разликите между древна Никея и Родината . Групата се състоеше от 20 ремсистки , мои колежки за които старинните крепости и акропола на върха бяха просто екстра към букета от магазини и казина на Лазурния бряг . За разлика от тях аз и колегата зяпахме картата , с която се сдобихме още първия ден и обхождахме педантично набелязаните цели . Кривите улички на стария град всяка сутрин ни предоставяха маса сред площада , на която да изпием чаша cafe au lait , в компанията на цветните фасади на къщите около нас . Балконите им почти се допират , така че имаш чувството че се движиш из омагьосани оранжеви , зелени , жълти , сини тунели ... Багрите са толкова живи , че окото прелива неусетно в ириса си лилавото на бегонвила с розовото на стената . Изживявах силно всяка стъпка по паважа , по каменистия бряг , по асфалта на Promenade des anglais , под усмихнатото и безоблачно небе на Средиземноморието . Сърцето ми биеше щастливо , духът умиротворен . Сигурна съм , че няма нещастни хора там . Не е възможно ! И каквато съм кифла все напирах да рева , провокирайки недоумението на колегата .
Не можах да оценя френската кухня обаче ... Салатата от глухарчета така и не пасна на вкусовите ми рецептори . А стридите едва не ме доведоха до публичен резил с лигавото си и тръпчиво съдържание на мекотело . Преглътнах без да дъвча с целия им солен и миризлив вкус , докато колегата окуражаващо ме тупаше по рамото викайки :
- Гълтай Деска , гълтай ! Цялото го глътни !
Мда , на това пътуване установих , че има закономерност между жените и мерките , теглилките ...
1. Разбрах , че 200 грамовота патронка с водка на шефката , която свършваше някъде по обед се подкрепя от литър и половинова посестрима , полегнала на дъното на чантата и . Следователно шефката се измерва в милилитри , които поддържат градуса на настроението и .
2.Разбрах , че за регионалния ни мениджър от Варна , размерът в сантиметри има решаващо значение по отношение избора с кого да избяга в Монте Карло .
3.Разбрах , че кубиците на черното Ферари в Кан изискват малокалибрена миньонка с висок енергиен заряд , а не потропваща една конска сила със увиснало чене .
4. Разбрах , че национална мерна единица в Швеция била тройката , за това и е предпочитана сред множеството блондинки в групата .
5. Разбрах , че определението часове и години за бабетките не важи в стремежа им да открият щастието .
Аз пък отворената , млада , дива котка се прибрах прилюбимия съпруг с три ленти снимки запечатали красотата и изкушенията на лазурния бряг .