автор: Mojsei

Авторите създават творбите, а критиците създават авторите
В. Рибаров


Повод за написването на тази статия е анализът на Светлана Йонкова върху творчеството на Даниела И. Рибарска, повод, доколкото този "анализ"ме предизвика да споделя едно становище за това какво е литературна критика и още повече, че сайтът ХуЛиТе се нуждае от здрава критическа школа, без която израстването на младите торци е невъзможно. Когато казвам "повод" имам предвид и нежеланието на Д. Рибарска този анализ да се коментира, а и собствената ми нагласа не е такава, че да влизам в полемика, която предварително е обречена... Има и нещо друго - написаното от С. Йонкова, взето като отделна фактология към анализираното от нея творчество, е професионално защитимо. И, все пак, въпросът за това как се прави критика на лирическа торба си остава открит.И не, че не се знае, а правенето на това нещо е много трудно...
В своята книга "Анализ на лирическата творба" Никола Георгиев пеше следното:"Да ни поучават как да анализираме художествена торба изглежда по-лесно, отколкото да се запретнат и ни покажат на дело как се прави това". / Н.Георгиев. Анализ на лирическата творба, Скорпио, С., 2003, с.11 /.
В моята работа с различни автори от Сайта аз процедирам точно така - не пиша дълги статии за това, как трябва да се създават лирически творби, а ннтерпретирам дадената творба, показвайки на автора онова, което искам да споделя с него. При това го правя чрез прилагане на точно определени художествено-творчески процедури, основаващи се на проверени методи, методика, методология. По такъв начин не минава и без сблъсъци, но тенденцията е ориентирана към постигане на своеобразно творческо сътрудничество, което може да се проследи с емпирична точност.
Чрез този подход стана възможно да се обособи публикуваният от мен интелектуален продукт като очертаващ прагматичното направление в съвременната художествена литература...
И така, да критикуваш отделна торба или цялото творчество на даден автор означава, че ти самият трябва да си по-добър от него, за да можеш да влезеш в собствените му "гънки" на провеждания от него творчески процес, за да можеш да му кажеш дори и това, което той не е имал предвид при създаването на творбите си. Критиката е тази, която създава творците, а творците създават своите творби.
При наличието на тази предпоставка, да критикуваш означава още да си в състояние изчерпателно да вникнеш и в душевността на автора, и в особеностите на сътворената от него творба, показвайки всички техни достойнства като тенденция, която следва да се развива и по-нататък. Ще илюстрирам тази постановка чрез посочения по-горе анализ. С.Йонкова, както и читателската аудитория, признават чистотата на сетивостта на поетесата Даниела Рибарска, а това е необходима предпоставка за да бъде някой поет. Но поетичното вдъхновение не се измерва с екзалтацията, а още по-малко в емоционалността на поетесата се прокрадва страх или във всичко това да се откриват някакви маскирани очаквания.
Когато се подхожда така - чрез разкриване на положителните страни на творбата, става възможно коректно и колегиално да се посочат слабите страни на автора, за да не се допускат в по-нататъшната му дейност. Тук творците ще бъдат благодарни на това да разберат какво трябва да направят, за да станат по-добри.
Аз отправям своите критични бележки към цитираната тук поетеса, свързани с логическата последователност на творбите й, след като съм разкрил техните положителни страни. Всичко това прави острите схватки и приемливи, и естествени.
Когато правя интерпретация на дадена лирическа творба, аз не запознавам публиката или автора с използвания инструментариум или да развивам странични съображения, даващи ми основание да заема една или друга позиция. Върху творчеството на Ботев или Шекспир, например са работили десетки и стотици специалисти, за да ни го поднесат във вида, в който го познаваме. Изводът е ясен - на автори като Д.Рибарска, специалистите като С. Йонкова трябва да бъдат в помощ като се захванат с конкретна работа, а не с поучения. Тогава ще стане ясно какво от това творчество се вписва в създаваната сега нова художествена литература.
Използвам случая, за да кажа, че, дори и без да подозира, Даниела Рибарска принадлежи към прагматичното направление в съвременната художествена литература и това е така, защото тя упорито и последователно, а също така и успешно разработва логиката на хуманния екзистенциализъм, тъждествен на прагатизъм.
Фабулата, мелодичността, логиката са основни страни на лирическата торба и те са свързани помежду си, задавайки с това позицията на критиката, за да бъде тя компетентна.
В Сайта ХуЛиТе не са малко авторите с верен поглед върху съвременните процеси на живота. От тях ще израстват онези критици, които ще поемат на плещите си отговорността за създаването на новата художествена литература.