автор: sradev

вчера

Да, вчера ме зарадваха студентите: Есе за Моне и есе за илюзиите на виждането. Правилен избор на темите. Ако искаш да си изследовател, то вземи очи от великите художници, и знание за това, как очите те лъжат. Иначе ще виждаш само чужди лъжи. И ще ги папагалиш.


Давам свобода на избора на темата. И после анализирам какво иска автора да каже, т.е. какво ми се струва, че виждам, а автора ми казва до колко е вярно и до колко. Понякога грешката е негова, понякога моя, но все по-често стигаме до съгласие. Да, младите са умни, не са като нас. Много още имаме от тях да се научиме. А и когато ги учиме - достатъчно е една дума. А оценката е тривиална - реакцията им.

В тези две работи, подкрепени с точно подбрани илюстрации бихте видели много от своите недостатъци. Ще се опитам да ги приготвя някой ден. Но думата ми е за думата, която добавих: ДИНАМИКА. И Моне и изследователите на илюзиите показват статични образи. Време е да покажем и изследваме динамични образи. Време е да се познаем във времето. И в пространството - показах им анимация от моите страници (фона на MAZE от Циклопедията), която дава образ от наслагването на два и която от различно разстояние изглежда различно. Не бях обърнал внимание на това второ свойство. Дори не го бях имал в пред вид. Но съм съгласен с него.

Тръгнах направо към Мазето. Общ вход: голям, просторен, отворени порти - само те кани да влезнеш. Ама излизането не е сигурно. И Бика, дето задиряше Европа, не може да помогне. Закопах компютъра добре, вързах го с кевронена нишка и внимателно запристъпях в мазето. От главния хол множество врати: Свобода, Знание, Кока-Кола, Опит, Политика, Мъдрост, Коняк, Наторяване, Любов...

Всички врати еднакви на пръв поглед. Отварям вратата на Щастието. Зад вратата - също огромен хол, също врати: Криво, Дяволско, Знание, Право, Мъдрост, Кутсуз, Вечно, Случайно, Любов...

Избирам си вратата на Любовта. Отварям, а зад нея още по-голям хол с още повече врати: Мъдра, Истинска, Кучешка, Мъжка, Лъжлива, Вечна,... Хе, то ще земе да се затвори в кръг! Ама нейсе - безплатно е - продължавам.

Хлътвам в първата врата - Мъдра. Както и можеше да се очаква - още по-голям хол, множество врати: Книга, Жена, Трева, Камък, Дума, Глупост, Радост... Хайде сега да опитам втората врата.

Отварям вратата Жена. Не хол а цяла планета! И само означенията на континентите: Добра, Мила, Злобна, Умна, Силна, Лъжлива, Крива, Смешна, Опърничава... Оглеждам се, там далеко се виждат портали. Както е тръгнало следващата врата ще ме бухне я в Световен Океан, я в Млечен път, я пътник между звездите...

Оскар ми е казвал да не се опитвам да разбера жените, а да ги обичам. Я да зема да се стресна и да се върна? Па може и да не се стряскам, ще дойда пак. Ама като имам повече време - така едно 100-200 хиляди години.

Тръгвам да се връщам назад. Откъде влезнах? От Мъдрост. Намирам вратата с Мъдростта, ама гледам под вратата няма я мойта нишка. По конеца, по конеца и достигам до вратата Любов. Тя не беше ли много преди това? Абе паметта е дупчеста, а нишката здрава, кевларена. Отварям вратата и ... изпадам в едно пространство дето никой не е описал до сега. Ама много са се опитвали. То е така - надникнали зад вратата па написали за първото дето им се мернало пред очите 100 романа. А то само вратата неописуема. Държа се здраво за нишката и достигам до вратата Живот.

Ами да, разбира се. Кой идиот би поставил от двете страни един и същ надпис? Къде и какво ще видиш зависи откъде ще влезнеш, как ще го погледнеш. Влизам, т.е. излизам от вратата Живот и...
е, на - стигнах до компютъра си.

Измъкнах се от мазето. Като намеря един-два милиона години време ще се поразходя по-подробно.

040405
Сладар