автор: tender

Пред чесъна да преклоним глави
и да изпаднем в нямо преклонение!
Похапващият чесънче, уви,
нехае за общественото мнение.
Защо пък не - за него е добре.
В устата тъпче здраве с пълни шепи.
Оригващ се сред хорското море
очите му за другите са слепи.
Търпят го - няма как, светът е шарен,
надяват се самичък да се сети,
но ако друг, от чесън непокварен,
сравни дъха му с този на клозета,
го мислят те за не добре възпитан,
за дървен философ и заядливец,
а хапващият чесънче налита му
най-нагло: -„Ти си миризливец!"
Дори във къщи вярната му скъпа
целува го със ясното съзнание,
че колкото добре да се е къпал,
остава от чесновото ухание,
прехвърля се от него и на нея
от нея - на семейния приятел,
а неговата вярна Дулцинея
предава го във следващи обятия,
докато по веригата премине
през всички ароматът „безобиден".
Похапналият чесън ще подмине,
от Вашият вмирисан дъх обиден...

Така върви света в една посока
избрана от похапващите чесън.
Да им е сладък чак до люто сокът му,
от мен и от малцина нехаресван.