 |    Победният химн на крал Аделстан Още малко стара северна литература. Приемам лични съобщения на тема: да спра ли да тъпча сайта с норвежко-саксонски кървища.
Аделстан,
издигнат вожд,
щедър крал,
с етлинг Едмунд,
брата свой
- род достоен! -
смаза в бой
враг при Бръмби.
Род на Едуард,
щит до щит,
с ярко знаме,
с вдигнат чук -
тъй ги учи
древна чест:
на полето
да опазват
от крадци
земя и дом.
В срам изгиват
там шотландци
и пирати
вкупом мрат.
Сред полето
храбри воини
пот проливат!
Дор се вдигне
Слънце златно,
ярко светило,
високо да грейне,
ясна зарница,
свещица Божа,
паднаха много
мъже от Север
под дъжд железен;
още шотландци,
породом скити,
Марсово семе!
Воини безстрашни,
уесексци люти
от тъмно до тъмно
разбойници клаха,
поваляха пленник
с острия калени.
Още мерсийци
хич не спестиха
играта жестока
на тия, дето
с Анлаф дойдоха
през бурни морета
в кораби дълги
в Англия мила.
Паднаха петима
крале на полето,
цъфтяща младост
прекършва мечът.
И също седем
ярла на Анлаф,
моряци още
неизброими.
Бързо побягват
храбри шотландци,
бяха уж срашни
за целия Север.
Грабна ги участ
там, под земята.
Бързо спаси се
морски владелец,
опази живота
по подли вълни.
И Константин,
достойния вожд,
смело измъква
кожата своя.
Старият Хилдринк
не иска да гине
със свойта рода!
Остави много
другари верни,
изклани тука.
И син заряза
той на полето,
с рани покрит:
младият воин
с коси разпилени
не иска да бяга
от боя кървав.
Вече Анлаф
и Инуд Стари
не ще се дуят,
че на полето
на дръзка храброст
са надвили
под знамената,
сред копия остри,
в ден за герои
и люта доблест.
Вече видяха
в червената нива
рода на Едуард!
Мятат се бързо
на кораби дълги
жалки пирати
по бурни талази.
Плават страхливо,
бягат във Дъблин,
стигат брега си,
нещастници клети!
Смели братя,
крал и етлинг
и храбри сакси
дома се връщат
с горда победа.
Назад оставят
пир зловещ
за мършояди.
Гарван стар
със остър клюн,
ястреб смел,
орелът бърз,
алчен пес
и звярът сив -
горянин вълк
гостят се там.
Нивга бой
така жесток
не е воден
в тоя Остров,
чак откакто
тук дошли
от своя бряг
сакси, англи
и надвили
стари брити
с храброст страшна.
Тъй страната
придобили
ярлове достойни.
Чак дордето
в тоя ден
меч се вдигна.
Тъй ни учат
древни книги
на достойни
мъдреци.
Б.а. Това е откъс от Англосаксонската хроника от ХІІ век. Описаното събитие обаче е от 938 г. Надявам се, че все пак има поетична стойност! Поне за мен, в това няма съмнения.
Публикувано от aurora на 15.03.2004 @ 08:09:14
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 319 четения | оценка няма |
показвания 26901
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Победният химн на крал Аделстан" | Вход | 4 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Победният химн на крал Аделстан
от Eilsun (elina_arch@abv.bg) на 15.03.2004 @ 08:19:32
(Профил | Изпрати бележка) | Чудя се дали модераторите не могат да направят нещо и да обособим отделна тема или каквото там е възможно...
Да не си посмял да спреш, в отговор на въпроса ти... дишам с пълни гърди, като след тежък бой, а това е невероятно усещане... Жив и здрав да си!!! |
Re: Победният химн на крал Аделстан
от shiderov (shiderov@icon.bg) на 20.03.2004 @ 10:23:19
(Профил | Изпрати бележка) | Ето това вече е жестоко! Сега си давам сметка, че всъщност имам достъп до извори от английската история и то почти от първа ръка!
Човече кога ще ни зарадваш с още нещо?
|
Re: Победният химн на крал Аделстан
от glishev (glishev@abv.bg) на 19.10.2004 @ 11:53:02
(Профил | Изпрати бележка) http://mglishev.blog.bg/ | The Battle of Brunanburh
Then Aethelstan, king, Thane of eorls,
ring-bestower to men, and his brother also,
the atheling Edmund, lifelong honour
struck in battle with sword's edge
5 at Brunanburh. Broke the shieldwall,
split shields with swords.
Edward's sons, the issue of princes
from kingly kin, oft on campaign
their fatherland from foes defended,
10 hoard and home. Crushed the hated ones,
Scots-folk and ship-men
fated fell. The field flowed with blood,
I have heard said, from sun-rise
in morningtime, as mighty star
15 glided up overground, God's bright candle,
- the eternal Lord's - till that noble work
sank to its setting. There lay scores of men
destroyed by darts, Danish warrior
shot over shield. So Scots also
20 wearied of war. West-Saxons went forth
from morn till night the mounted warriors
pursued enemy people,
the fleeing forces were felled from behind
with swords new-sharpened. The Mercians spurned not
25 hard hand-play with heroes
that accompanied Anlaf over sea's surge,
in ship's shelter sought land,
came fated to fight. Five lay dead
on the killing field, young kings
30 put to sleep with the sword; so also seven
of Anlaf's eorls, and unnumbered slain
among sea-men and Scots. So was routed
the Northmen's lord, by need forced
to take ship with few troops.
35 compelled to sea , the king set out
on fallow flood, saved his life.
So also the wise one fled away
to his northern country, Constantine,
hoary battle-man; he need not boast
40 of that meeting of swords. He was severed from kin,
forfeiting friends on that field,
slain at war, and his son left
on the death-ground, destroyed by his wounds,
young warrior. He need not brag,
45 the white-haired warrior, about sword-wielding,
the artful one, nor Anlaf either;
With their army smashed they need not sneer
that their battle-work was better
on the battlefield where banners crashed
50 and spears clashed in that meeting of men,
that weapon-wrestle, when on the death-field
they played with Edward's offspring.
The Northmen went off in nail-bound ships,
sad survivors of spears, on Ding's mere,
55 over deep water seeking Dublin,
Ireland again, ashamed in their hearts.
So both brothers together,
king and atheling, their country sought,
the land of Wessex, in war exulting.
60 They left behind them sharing the lifeless
the dusk-dressed one, the dark raven,
with hard beak of horn, and the hoar-coated one,
white-tailed eagle, enjoying the carrion,
greedy war-hawk, and that grey beast,
65 the wolf of the wood. Nor was more slaughter
on this isle ever yet,
so many folk felled, before this
sword battle, as say the books,
the old wise men, since from the east
70 Angle and Saxon arrived together
over broad briny seeking Britain,
proud warriors who worsted the Welsh,
eager for glory, and gained a land.
Translated by John Osborne.
|
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 831
ХуЛитери: 4
Всичко: 835
Онлайн сега:
