Целуни ме!…
Искам кротка звездичка на челото
да ми свети
в беззвездните нощи…
Далече са устните.
Има толкова,
толкова път…
Не препускай!
Подари ми вълшебство от тръпно очакване!
Има толкова път
от двете усмихнати бръчки в ъглите
на очите ти ласкави
до безумството
след фаталното спускане
на ресниците,
откъдето започва…
започва неизбежния път
към…
сълзите ни…