автор: pisana

В заблуда ли живеем или истина
светът ни вън ли е, или е вътре в нас,
а грехове от някого измислени
дали не хвърлят ни в очите прах.
Отричам в грях да съм зачевала,
а също не отхвърлям своя ден рожден
самотен е викът ми сред вселената,
че вземам, без да давам всеки божи ден.
Какво сме? шепа пепел разпиляна
от вятър развъртяна само в миг
морето ни поглъща в свойта пяна
това е данъка за земния ни път.
За въздуха танцуващ в дробовете
насладата от слънчевата топлина
за всичко, що затъпкали нозете
или докоснато от търсеща ръка.
Това приемам, затова съм грешна,
че вземам да живея всеки божи ден,
да давам просто не умея,
а и робувам на морал научен, но от друг определен.