автор: Mojsei

На Александра

Видях те да стоиш сама,
за името ти те попитах,
а ти ми каза:"Твоята жена!
Нали затуй към теб затичах?"
Тогаз те хванах под ръка,
а ти тактично замълча
и някак ме погледна - хей така,
когато почнах да гълча,
защото там стоеше друг
и теб следеше с очи,
а мен признаваш за съпруг -
тук нещо не добро личи.
И питам се сега сериозно:
"Къде съм гледал с тез очи,
та днес сме в положение куриозно -
да гаснат, пламнали преди лъчи?"