автор: bedstvieto

Мисли с главата си ! Не опитвай !
Ха ха ха :)))))))))))))))))))))
Оня ден , гледайки телевизия , отбелязах как водещите на сутрешния блок се развилняха на една песен. Румънска била . Чалга при това . Страхотийка . Странното беше , че през целия ден , който каквото и да ми кажеше в мозъка ми реагираше първосигнално едно "малееееееееееееееее" . Само това бях запомнила . Хм , виж ти колко съдържателни били тези балкански ритми .
Като една тотална , любопитна овца отделих остатъка от деня , за да се гмурна в дебрите на това , както се изразяват колегите от радиостанциите с подобен формат , недооценено изкуство . Резултата беше потресаващ ... Мъжа ми се връща от работа , а аз му викам от врата :
- "Води ме в някоя квартална кръчма " - едва подтискаща напушващия ме смях
Объркването в погледа му ме развеселява още повече . Идея нямаше за какво става въпрос , но следвайки извивките на мелодията разбра , че е станала някаква злокобна метаморфоза в съзнанието ми .
На другия ден , шефа се беше разсмърдял в офиса . Като крайна мярка срещу обзелите ни непукизъм и безхаберие , реши и одряза 20 процента от заплатите . Тогава аз пак се включих неподготвено :
- "Не сме безгрешни , но сме истински ..."
Докато другите се превиваха от смях , наврели се под бюрата , аз с недоумение регистрирах изпотяването на очилата му , целящо да скрие кръвнишкия му поглед . После ме извика в кабинета си и на четири очи ми разясни , че работя в прогресивно развиваща се медия и ако обичам да спра с пристъпите си на шизофрения .
Не ми стигна това . Вечерта , омаяна от пелената цигарен дим , в столично заведение , при това разсъждавайки над философски въпроси , реших да погледна , като отровена мъжът срещу мен и да се изгавря с :
- "Погледни ме в очите и кажи че ме обичаш ..."
Ужас ! Ураган да му беше отнесъл къщата сигурно щеше да се разтрои по -малко . Реши и точка . Спря ми мартинито .
Върховете на своето проучване достигнах , като отидох при съседката Касандра .А тя докато ми гледаше на кафе ме "открехна " :
- "Как болиииииииииииииииииииии " ... - виеше изпаднала в унес , докато аз се заливах от смях скрита зад шарените възглавници .
- Кое бе жена ? - успях да изцвиля
- Това е Азис , ти нищо не разбираш - каза ми сърдито и ми натика в ръцете сдъвкана снимка
От нея сред торнадо от пух , пайети и златен грим , облечен в къса пола и с високи обувки ме гледаше с премрежен поглед МЪЖ ?!
- Сигурно го боли човека , няма начин ...- казах задавена и лудо развеселена . А тя ме изгледа стръвнишки и продължи урока .
- А тази е примата , да знайш !
Гледам плаката , на който изразителна жена , тип барби лъстиво бе прегърнала кол . От долу с големи изографисани букви пишеше Глория .
- Аааааааааа - кимам разбиращо
- А , Б , тва е положението ! Тя е номер едно ! - сдъвка ме , като кисела краставица Касандра - И аз записах едно , две парчета , пък ти като работиш в радиото можеш да ми помогнеш... Толкова хора познаваш в бранша .
Цъкнах удивена . Аз ?! Как да обясня , че познавам хора стоящи от другата страна на барикадата ? И че приятелката ми от София Мюзик Ентърпрайзис ще си помисли , че съм избягал опасно луд ... Замазах положението някак си и се измъкнах помъкнала дискове от фонотеката на Касандра . Показно , както каза тя .
Слушах и не вярвах ... Пълнех главата си с изкуството ИМ , докато накрая тотално блокирах . В главата ми в едни "Бели нощи " се мятаха "Четири пантери " по "88 " пъти .Едни "Гъци - гъцита " ме полазиха , а "Волна пеперуда " задъхваше един младеж и го " Форсираше , като ферари " . Бях получила културна малария и нямах имунитет . Най - голямо впечатление обаче ми направи един " Тирбушон " , който се "Врътка - врътка " ... Бях полудяла . Хилех се , като злия гном от сагите на севера . Стигнах в извращението си до там , че замъкнах на наблюдение няколко колеги в най - големия чалга клуб . От вратата , като гюлле ме отнесоха едни дайрета . Танцьорки в шарени шалвари и сутиени мятаха гюбеци бясно , събирайки погледите на тълпата . Мъже , като гардероби наредили по коленете си по няколко "фенки" вдигаха злобно чаши . Нищо не им убягваше от погледа . Зениците им шареха и се впиваха безмилостно в поредната жертва . Трябваха ми няколко секунди , за да проумея , че жертвата на един такъв катил съм именно аз . В крайна сметка никой не ме беше "светнал" как да се облека , за да остана анонимна ... За миг бях хвърлена на една маса , заградена от племе горили . Те ревяха и пляскаха с ръце в очакване ритъмът да ме грабне . Стискаха в потните си ръце банкноти от по 20 лева и къпеха ботушите ми във висококачествен алкохол .
Смелите лъвове , мои колеги се хвърлиха в битка за опазване честта на колежката . Като рицарите от кръглата маса спретнаха едно меле , достойно за възпяване . Позорно метната , като гергьовско агне бях изнесена на гръб , свестена и откарана в къщи .
На раздяла ме накараха да се закълна , че повече никога няма да правя такива експерименти , защото "вече не е смешно "
Разкаях се ... Така приключи опита ми да оценя балканския фолклор