автор: angar

От, правдиви честни песни,
нещо взех да ставам тъжен.
Та, на този весел ден,
искам нещо да излъжа.

Ще напиша този път,
как директорът мърсува,
профсъюзите - как спят,
а народът - мизерува!

Как, със пищни цветове,
са разцъфнали лъжите;
под априлски ветрове
как растат, растат цените!

Как без сметка ни продават,
как без замисъл строят.
Милиарди се заравят,
милиони - се горят!

Всичко върши се така, че
гневно да се възмутиш.
Патриот ли си обаче,
трябва да се възхитиш:

"- На такава управия
друг едва би издържал!
Ако бе капитализъм -
досега да е умрял!"

Още много бих писАл,
но дори на тази дата,
този тъжен мадригал
няма кой да отпечата!

1986.