"Поезията в буквалния смисъл на думата ми изглежда все по-неприемлива. Вече понасям само подразбиращата се, непряка, небуквална поезия, онази, която не прибягва до обичайните похвати и хитрини"
Емил-Мишел Чоран
12 януари 1959
Париж
роден във враждебна среда
стремежът да не си създавам врагове
води до състояние когато
храня врага в себе си
да съхраня мира и любовта към другите е изкуство
което се подчинява единствено на мярката
влечението ми към крайни състояния е пагубно
човекът за мен е безгръбначно животно
откъснато от естествената си среда
нещо като маймуна зад бюро
и колкото е по-преуспял е той
толкова ми е по-съмнителен и безчовечен
имам чувството
че емоцията ме обгръща като атомна бомба
в този смисъл се опитвам да се отърва от нея
и за това ако не я споделя
тя ще експлоадира в мен
в тези мигове разбирам смисъла на думата
мълчание
предпазвам се от споделянето на лични откровения
те са предимно насочени към мен
колкото и егоистично да звучи това
защото нищо повече не тласка вниманието към мен
колокото споделеното чувство водещо до състрадание
а от него до любовта е една крачка
няма нищо лошо в това
един талант да е ХУЛЕН
неприет или критикуван
защото безразличието на публиката е неговата смърт
увлечен от краткостта
желая да се възприемам като писател
още едно противоречие на суетата ми