автор: sradev

вчера

Хвана ме една злоба. Ще да съм се заразил от вампирките. Какви са тези криви пътища, каква е тази смрадлива дупка! Що за кретени ме заобикалят? Откъде се пръкна и този!?


А и какъв дявол ме довлече тука? И някакви сополанковци! На коридора - пак омразният колега! Я да му фрасна едно по мутрата за назидание! Ето и колегата от стаята се довлече. Какво му е хрумнало да ми разказва смешки? Не се ли види къв е тъпак?

Що така бавно се отваря нета? Пак ония кретени теглят филмчета за космити с мечове и спринцовки. А какви са тези знаци? Идиотични програми! И файла ми го няма, вируси са го яли. Пускам за разтуха играта "Терорист" - отчайващо тъпа! "Щастливите дървени приятели" - без никаква фантазия! Да, злобата съвсем ме е обсебила. STOP!

- Абе злобо, кво искаш?
- Да те заболи!
- Нали и тебе ще те заболи!
- Като ни заболи, заедно ще поискаме да си отмъстим.
- На кого да отмъщаваме?
- Все едно. На пример - на колегата.
- Верно. Един ден ми прекъсна дълбаенето в носа да пита нещо. Трябва да се го накаже!
- Хайде да му счупим ръката!
- А ще ни мине ли?
- Не, ще помним по-добре.
- Ако му счупим двете ръце? Ще ни олекне ли?
- Няма бе! Аз с твойта болка се храня!
- Ако той ни счупи ръка, ще ни олекне ли?
- Не, но ще порастна.
- Добре, да речем, че сме го изхвърлили през прозореца и се е утепал. Няма го. Мина ли ни?
- Не, но ще се ядосваме, че го няма, за да му счупим главата.
- Хей тука имам едни нашенски чинии за чупене. Едно време с цели влакове ги изнасяха за Гърция. Цялата продукция! Чисти, непипнати, нови - само за трошене! Хайде да си потрошим по една дузина!
- Малко ще попремине, ама не за дълго.
- Па да ритнем котката?
- Добра идея! Докато съска - песен ми на душата.
- А като избяга?
- Ритни и жената!
- Ама после ще трябва да я водя на лекар.
- Тогава остави ме да й кажа какво си мисля за нея.
- Та и нея да заразя. Нема я тая! Та после да се дърляме цял ден за нищо и никакво. Ето ти един камшик и един камък. Да шибаш с камшика този камък докато се изцедиш. Може и да го сритваш от време на време. Аз ще си пийна едно кафе и ще дремна през това време.

Събуждам се, злобата се изпарила. И камшика непипнат - лежи край камъка.
Ех, бедната! И тя скучае, и тя си търси компания. Пусто да остане, все такива безделници ме намират за разтуха, па ме хванат в крачка. Другите си имат едни злобички, дето веднага ги пущат, имат си един козел или магаре да си ги бият... Ами аз? То аз съм си цяло магаре!


Когато надеждата те изостави,
А злобата реши шега да си направи:
Ей тъй напук, да бъде днес добра...
Вземай сила от природна красота.


300305
Сладар