на С.Г.
Миговете щастие растат
в утробата на майката Вселена
като децата ни,
пробудили се там
неродени.
В тяхната безкрайност се разтапя
всяка безнадеждност сляпа.
Търсим техни имена,
дишаме от техните ухания-
и ни влудява като свобода
белотата им на съмване
във стаята.
В работилницата Господня се вмъкнахме
и я разтурихме по мръкнало
със слово от отхапаната ябълка
да сътвориме кораба на Бъдещето.
Колко още искаш да ти дам...
Колко още можеш да си вземеш...
Ние сме Легендата в едно
пътешествие
за Руното на смелите.
Два живота ни дължи
Госпожа Съдбата:
-Еще не вечер! - вече тътне
конницата на предизвикателствата.