За тринайстия рибата свърши,
от хляба - трохи,
от виното - капки.
Нямаше с кого да дели
страха.
И сам го изпи,
но отрови душата си.
Когато хляба пое,
не можа да го вкуси -
как да дели
кръста с Исуса!
И до днес си стои
край пътя със тръните.
Раздава греха си
в грошове,
но остават все тридесет.
Векове го множат! -
Той ни отхрани.
Спасителят ни прощава,
а очите ни -
във тринайстия.