Ненавиждам тази дума! Мразя да мразя! Но понякога ме принуждаваш... макар и неволно. Мразя безразличието ти. Мразя безразличния ти поглед. Мразя студените ти очи.
Мразя цигарата, която държиш. Мразя я! Чуваш ли! Мразя този задушлив тютюнен дим около себе си! Както се пееше в една песен - страстта ми е да мразя. Да, точно така. Виждам угарки от предишни цигари... жалък си. Мразя димната завеса, която се стели около мен, мразя празните ти обещания, че е за последно. Мразя лъжите! Мразя! Мразя да виждам как тя докосва устните ти! Мразя да я държиш в ръцете си! Пак отиваш някъде... а, да поискаш огънче... как ли не се сетих. Дали като погледнеш в очите ми виждаш всичката тази омраза, която ме изгаря, която не ми дава мира, която ме кара да те презирам! Мразя гадните ти навици! Мразя и себе си, че не понасям правото ти да избираш как да живееш. Мразя!