автор: new-born

И какво като си режа ноктите на тъмно,
кафето си вечер пия,
а на ябълките обелките ям?
Какво като обличам потника си над пуловера,
а обувките дори не са един и същи цвят?
На компютъра си цветя държа,
а в пералнята книгите си пускам?
Аз ще държа главата си гордо изправена,
въпреки увисналата на нея чанта.
Ще се смея все така,
с широко отворена уста
и излизащ раздвоен език.
Защото за мен другите са неразлични,
с изкуствено заучени усмивки.
Вкопчени в правилата на всесилната,
глупава ограниченост.
И няма никого да съдя,
а напред ще продължа.
Пък ти ако усетиш миризмата на вълнението,
когато покрай теб с одеяло на гърба си мина,
за мен се хвани...и кой знае къде ще отидем.