автор: somebody

Седиш усмихнат срещу мен,
очите ти ме галят меко.
Отпивам глътка от кафето,
до теб като перо съм лека.

Седиш усмихнат срещу мен,
ръцете ти са много топли.
Цигари палим, а ръцете ти,
знам как от мен изтръгват вопли.

Седиш усмихнат срещу мен
и устните ти с пръст докосвам.
Говорим дълго, а очите ни
не спират да се омагьосват.

Седим в скъсено разстояние,
между очи, ръце и устни,
а времето ни хем лети,
хем е във спряло състояние.

Кафето свършихме,
гасим цигарите
и темата е някак лутаща.
Да ставаме любов,
сърцата си разменяме,
поемаме в различни пътища.