"Ягодови полета завинаги". Илюстрация към едноименната песен на Beatles в оригиналната книжка с текстове. Зелена полянка, на която има две деца, момченце и момиченце на около 5-6 годинки, голи. Хванали са се за ръце и се наблюдават със срамежлив интерес. Децата са най-милите ексхибиционисти на света.
Ексхибиционизъм е грозна дума. Ужасна! Звучи като болест от която се умира. Бавно и мъчително и се погрознява преди смъртта. Бих искал да говоря за разголване. Разголване на душа, дух и тяло. Разголване пред друг, може непознат, но добър или поне добронамерен. Много е важно да имаме око за добрите свидетели на разголването. Да умеем ги откриваме в тълпата. И да ги повикаме с поглед.
Разголването е особена тръпка. Необяснима. Като четене на нечия епикриза или таен дневник. Изпълва те едновременно със страх, срам, възбуда и възторг. Особено когато успееш да накараш човека пред когото го правиш да започне да разкопчава сам на свой ред дрехите си или посегне да те погали. Това са редките мигове на споделена нежност, заради които си заслужава да продължаваме да живеем.
Какво правим в тaзи клетка наречена живот, ако не да се разголваме един пред друг и да се молим като панаирджийски мечки за подхвърлени като лакомства едва забележими жестове на нежност. Няколко малки, въздушни, изчервяващи, невъздържани, мокри, френски целувки.