автор: joanna_vas

През тази сутрин
булеварда,
изглежда неестествено красив...
По него
утрото чертае,
с прозрачно меки светлини -
игрива образност,
извивайки
гръбнак в очите ми - вселени.
По тротоара
с шумна радост се разлива
животворящата ни обич,
като плам.
А по лицето ни
живот с живот разкрива
оставените
огнени следи
по скулите на времето,
обрекло
мигът да бъде истински щастлив ...
Вървя
по булеварда - смело,
а пътят
в неподправеност ухае...
Ухае силно,
много силно
на моята и твоята любов…
Букет
от чувства, с обич разпилени
разпукват
и задъхват
в пълнота...
Колите (движещи се кораби)
минават
танцувайки по булеварда -
светло сив,
издули
клаксони от край до край...
В мелодиите
нежни -
в стъпки звънки
аз знам,
че ти вървиш към мен
и пътят
очертан е с бели мисли -
в открита
видимост, с любов безкрай...
Във този миг
към теб пристъпвам -
боса,
очаквам те ... очаквам те ... ей там,
на ъгъла
на кръстопътя жарко - светъл,
на ъгъла
по булеварда - в този Рай,
във който
през живот сърца се срещат
с целувка обич-
и с безумие крещят:
Обичам те...
Обичам те...
Вървя,
вървя натам
и знам
и знам
вървиш и ти.
И ти си там ...
Очаквай ме,
очаквам те ...
Две стъпки само и ... съм твоя!
Знам...
А под нозете ми -
секундите разпукват ...
Разпукват,
като в приказка без край...
Обичам те!
Обичам те!

(Крещя по булевад ... в любов смълчан!)