В този мрачен депресиращ есенен предиобед как бих се сгушил в нечия топла и гостоприемна женска пазва.
Обожавам големи и сочни гърди на зряла жена. С едри чувствени зърна и тъмно оцветени ареоли, като аури на светец. Приличат на пъргави, лакоми животинчета, нетърпеливи да поиграят навън. Поглъщам с очи всяко трепване и разлюляване на немирната плът. Под тях мекото коремче, плавно повдигащо и спускащо се като огледална повърхност на море.
Притискам се към парещата кожа, като вендуза на риба-прилепало. Проверявам на вкус всички издатини с език и устни. Тези гърди някога са кърмили. Опитвам се да си припомня вкуса на човешкото мляко. Споменът неуслужливо отказва да дойде, но въображението поправя липсата му. Младенец съм отново. Затварям очи и нечии едва доловими ласки ме отнасят в страната на безбрежното щастие.