Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Ще ида да видя
Алабастровата джамия в Кайро.
Ще видиш! -
С ръцете си. Две длани, крадящи,
по-жадни и влажни и искащи
жилките, кръвни печати -
артерии Истина, пулсиращи
по тялото на пирамида -
очевидец в алабастрова роба,
под мекото на пръстите ти, топлите.
Играят си на криеница с камъка.
С млечното, мамещо, канещо, гълтащо
жълто - нагоре, нагоре пълзиш
по снагата - опната длан е джамията
и минаретата - насочени палци
и показалец за - ТАМ.
Както аз,
когато обгръщам бедрата ти и притискам
брадичка в корема,
забождам очите си в шията
и те искам - и Пътуваме.
А вечер светвам нощната лампа -
испанска, фина изработка.
Погалвам овала на столчето -
хлад алабастрова,
гладкост на камъка
смуче ми дланите и настръхвам.
Мека светлина пълзи и притопля
опакото на ръцете, с които
те помня.
Тогава си пускам Демис - Mon Ile
и заплаквам усмихната...
Ще ида да видя как галиш стените.
Ще видиш!
С ръцете си.
Аз ще сме - ТАМ.
Публикувано от railleuse на 25.03.2005 @ 14:41:49
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 5
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 69013 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Алабастър" | Вход | 5 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Алабастър от InsideOut на 25.03.2005 @ 14:57:05 (Профил | Изпрати бележка) | А така! Изненада ме... кой е Омар? Шариф не е ) |
]
Re: Алабастър от Merian на 25.03.2005 @ 15:03:16 (Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | нееее...нека те изненадам и аз:) Omar Faruk Tekbilek е правилното, страхотна музика!...нямаше как да изтърва да ти кажа при този чувствен стих...
|
]
Re: Алабастър от InsideOut на 25.03.2005 @ 15:11:37 (Профил | Изпрати бележка) | ) ще потърся, благодаря. Дано се покаже зад някоя дюна... ако не - с лопатата и при теб. |
]
Re: Алабастър от Eilsun (elina_arch@abv.bg) на 25.03.2005 @ 19:08:15 (Профил | Изпрати бележка) |
В разни посоки ме отнесе стиха ти, но все се връщах към това
"...Ще видиш! -
С ръцете си..."
Хубаво. Много! |
Re: Алабастър от InsideOut на 25.03.2005 @ 19:20:59 (Профил | Изпрати бележка) | реших да ти отговоря с "Огледало" - Силвия Плат
Аз съм сребърна и точна. Без пристрастия.
Попадне ли ми нещо, глътвам го
каквото е - не ме помътва ни омраза, ни любов.
Не съм жестока. Достоверна съм -
око на малък бог, четириъгълно.
Вторачила съм се в отсрещната стена.
На точици е, розова. Така отдавна гледам,
че вече е частица от сърцето ми. Но тя потрепва.
Лица и мрак периодично ни разделят.
Сега съм езеро. Една жена над мен претърсва
пределите ми за това, което е.
За миг след туй извръща поглед
към някой от лъжците - свещите или луната.
Гърба й виждам и го отразявам точно.
В замяна получавам сълзи, разтревожени ръце.
Трябвам й. Тя идва и си тръгва.
Лицето й замества всяка сутрин мрака.
Удавила е в мен момиче и сега от мен една старица
се издига ден след ден към нея - като ужасна риба.
|
]
Re: Алабастър от Eilsun (elina_arch@abv.bg) на 25.03.2005 @ 19:24:36 (Профил | Изпрати бележка) | Е, голямо благодаря за този отговор!
Разкошен стих!
|
]
Re: Алабастър от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 26.03.2005 @ 20:51:15 (Профил | Изпрати бележка) | За хиляда петстотин седемдест и четвърти път ще цитирам нещо, предислямска арабска еротична поезия:
Тя погледна с взор на затворена, тъжна газелка -
смугла, с черни очи и гердан.
Наниз от маниста шията й окрасява -
злато, горящо като пламнала звезда.
Бледа, от аромат, сякаш копринена дреха,
с тяло съвършено - като дълга клонка, превита от нежност.
Коремът й е с гънки, но прелестно заоблен,
а под шията й се надига висока гръд.
С пълен и гладък гръб, но не дебела,
сочна отзад и със свежа кожа Ал-Матуджаррида.
Тя се възправи и се показа между две завески,
сякаш слънце в деня, когато изгрява в съзвездие Орион.
Или сякаш бисер в раковина, изваден от плувец,
който ликувал, щом я видял, и крещял, и се кланял.
Или сякаш мраморна статуя, въздигната на пиедестал от тухли, покрити с гипс.
Падна покривалото й от лицето, а тя не искаше да падне, и го хвана, да се защити от мен с ръка.
С нежна, каносана длан, с пръсти, сякаш лозина на анам, и толкова меки, че се увиват.
Тя погледна към тебе с неудовлетворено желание, както болен гледа лицата на своите посетители.
Показаха се устните й като две големи черни пера от крила на горска гълъбица,
и бели зъби като леден град с венци, обагрени с исмид.
Като маргаритки сутрин подир дъжд -
цветовете им са вече сухи, а стъблата - още влажни.
Доблестният княз твърди, че устата й е хладна,
а целувката й - сладка и прекрасна като извор.
Доблестният княз твърди - аз това не съм вкусил! - че тя измъчвания от жажда лекува с аромата на своята слюнка.
Девици взеха, та нанизаха нейната огърлица
от бисери един след друг - поред.
Ако се покаже и на посивял монах - отшелник, божи раб, той би се втренчил да я гледа и да слуша прелестните й слова, и ще мисли, че върви по правия път, ала не върви.
Тя така говори, че ако можеха да я чуят,
биха слезли заради нея и дивите кози от гладките възвишения.
С черна коса, сресана на вълни - гъста растителност, сякаш лоза, наклонена към опората, която я придържа.
Ако я докоснеш, пипаш сочни форми
и хълмове, които препълват дланта.
Ако проникнеш в нея, проникваш в най-дълбокото лоно, сякаш опипваш висок кладък кладенец с дъх на шафран.
Ако се отдръпнеш оттам, се отдръпваш от тясно място, както як младеж дърпа ведро с усукано здраво въже.
Ако мястото захапе, членовете му се стягат,
както хапе стар, беззъб мъж.
Който дойде тук, на извора да се напие, няма да си иде, а който си отиде, няма да намери друг такъв извор.
Това исках да пусна тук) |
Re: Алабастър от InsideOut на 26.03.2005 @ 21:01:10 (Профил | Изпрати бележка) | ъЪъЪъЪ... Благодаря ти, че си поискала ТОВА! да пуснеш тук! |
]
Re: Алабастър от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 26.03.2005 @ 21:15:15 (Профил | Изпрати бележка) | Горното е преведено от Цветан Теофанов, който е превел и Корана, но пък името на автора сега не ми се търси. Ето още малко, знаех си, някак, че ще оцениш:
СМЕХЪТ НА ТИШИНАТА
В таз река душата е воденично колело -
без значение накъде е обърнато,
водата през него тече,
върти го и обратно го връща.
Дори страната си или гърба си
да положиш в тоз поток,
водата все ще преминава.
Сянката не може
слънцето да пренебрегне,
което през деня създава я
и я придвижва.
Душата живее като капчица живак
в дланта на някой обездвижен.
Или да кажем, че душата е луната,
която на всеки трийсет дена
два има толкоз пусти, уединена,
че съвсем изчезва.
През другите двайсет и осем
тя преминава
през различни нива на раздяла,
нещастна, но се смее.
Смехът е пътят на влюбените.
Те живеят и умират гъделичкани
и винаги със свежи лица,
понеже знаят за завръщането,
което наближава.
Не питай за това!
Отговорите
и твоите въпроси в отговор
ще объркат зрението на очите ти.
Изживей тази смееща се тишина.
Мевляна Джелаледин РУМИ
|
]
Re: Алабастър от InsideOut на 26.03.2005 @ 21:21:31 (Профил | Изпрати бележка) | Последно време се отплесвам по Саади... пуснах тема във форума, но ето и РУМИ! Да!!! и изобщо предислямската, персийска поезия Е мост и още каквото се сетиш... |
]
Re: Алабастър от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 26.03.2005 @ 21:23:05 (Профил | Изпрати бележка) | Аз отдавна съм потънала някъде там:
От всичко възжелано едното препитание ти стига –
колко много е то за покойника!
Дори беднякът получава повече, отколкото му е потребно, за да оцелее.
Който е богобоязлив, той се надява на Бога и се страхува от Него.
Ако достатъчното не те прави богат,
нищо на земята не ще те обогати.
Малко по малко става много,
а прашинките размътват бистрата вода.
Такава е съдбата! Упреквай ме или ме остави –
аз мога да греша, ала съдбата не греши.
Човек не извлича полза от ума си
и най-доброто му богатства са добрите дела.
Обратното на порочността е благочестието
и навярно сериозността е доведена от шегата.
Ти ще се избавиш от скверните постъпки, като се откажеш от тях.
Съмнението превръща истинното мнение в свой заложник.
Всяко сърце има надежда, която го движи –
понякога тя е правдива пред него, а понякога го излъгва.
О, ти, който ни разгневи с усърдието си,
Аллах дарява радост, без да търси прослава.
Ако някой не е бил добър към теб, изтърпи грубостта му –
не прекъсвай връзката със своя брат заради настроение.
Хората не ще са благочестиви, ако ти си порочен.
Уви, още колко много има да изтърпиш!
Всичко, което те терзае, дори най-малкото, причинява болка.
О, как дълга е нощта за онзи, който будува!
Слънцето изгрява и залязва
единствено заради дело с чудно значение.
Всяко нещо има свой извор и своя същност –
и средното, и малкото, и голямото.
Всяко нещо следва своята същност –
най-малкото е свързано с най-голямото.
Има ли нещо чисто? Всичко е с примеси –
затова сърцето ти вълнуват изкушения.
Земята си остава за нас жилище на страданията –
тя смесва чистата вода с различни мътилки.
Доброто и злото имат свои форми,
и едното дава плодове, и другото.
Има ли нещо чисто? Няма чисто! –
Нещо е противно, нещо е приятно.
Всеки човек има две природи:
добро и зло, и те си противоборствуват.
Ако помиришеш скъперника,
ще откриеш, че е най-зловонното нещо.
Ако пресметнеш доброто и злото,
ще видиш, че между тях има огромно разстояние.
Удивлявах се, доката мълчанието ме удави
и стана така, сякаш съм смутен, изумен.
Такава е присъдата на Аллах, какво да направя!
Ако не ти стигат думите, не говори! Мълчанието дава по-голям простор.
Ако се откажеш от земния живот, ще се избавиш от него –
това е най-доброто за теб спасение.
Ако нечии коси започнат да посивяват,
тленността вече му е проводила своя вестител.
Който направи клеветника съгледвач, той ще загине.
Който съобщава за зло, е подобен на онзи, който замисля зло.
Коварството и порицанието са средства на предателя.
Чистата лъжа е оръжие но разпътника.
Прощавай, ако са ти причинили зло, а не се бой от несправедлива оценка –
онова, което има цена, нищо не струва.
Който е живял, не са го отминали бедите
и чудесата рядко са го напускали.
О, ти, който жадуваш земни блага на земята на грижите,
намери ли ти Аллах там, където го търсеше?
Когато се примириш със затруднението, това го облекчава.
Благоразумието произтича от смирението.
Аз поверявам всичките си дела на Аллах –
ако моя моят Господ не им принадлежи, кой тогава?
Колко далечно става онова, което сме изгубили,
колко е близко това, което сме намерили!
Живият съществува чрез наследството на мъртвия.
Дом строят върху руините друг дом.
Примирението на злонравния пред друг човек
е като примирието между ножа и месото.
Не е чист приятел онзи, който лицемери,
не е другар онзи, който не говори правдата.
Благодеянието от онзи, който го е оказал, е недостатък –
сладостта е неприятна, щом се примеси с горчилка.
Как живеят хората, които страдат от мимолетността
и тленността трови благото им съществуване?
Ние изчезваме с всяко дихание, с всяко
още коментари... |
]
Re: Алабастър от InsideOut на 26.03.2005 @ 21:42:31 (Профил | Изпрати бележка) | Тиранозавър-Е! Повтарям се, удоволствено - Благодаря за тези древности-шедъоври и евалла на Теофанов - Томова - Tiranozavar!!! 3-те ТТТ ) Има такъв баскетболен женски отбор. Направо 100 точки от зоната за 3! ) |
]
Re: Алабастър от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 26.03.2005 @ 21:49:53 (Профил | Изпрати бележка) | Но аз, каза бледо тя, запали "ММ"-цигара и по-спокойно продължи - съм миньонче или някъде там.) Тези стихове ме абсолютно омагьосват, твоят ми напомни, та затова. И нещо съвременно, почти се доближава, по суша км., до твоя алабастър:
Дамаск
Дамаск -
керван от звезди върху зелено килимче,
парещи въглени, портокал.
Дамаск -
тяло на влюбен
полегнал в леглото
като лък
полумесец
...
и дървото, заспало
край моята стая,
и лицето ми,
ябълка,
любовта ми
възглавница,
остров...
Ако тя дойде,
ако тя дойде...
Дамаск.
Лека нощ, само да не сънувам някой Али Баба)
|
]
Re: Алабастър от InsideOut на 26.03.2005 @ 21:53:03 (Профил | Изпрати бележка) | Хайде да е Симбад моряка ))) |
] | |