автор: Layla

...и развяват косите ти,
кръвожадно оголват
страх от сребърни кръстове,
и те пускат на воля,
и те стискат за гърлото,
и във вените капят -
тези думи разкъсани,
дето в тъмното хапят....

и замръзват във вените
като черна магия,
и се крият по Ъглите,
страховете ти пият,
пускат грапави паяци,
после бият тревога,
и с душата се гонят
сякаш до изнемога…

и какво ти остава?...
във луната да виеш,
милосърдните зъби
там до кокал да впиеш
и да смучеш живителна кръв
на девици,
вместо нея да светиш
с разширени зеници…

отмалели и луди,
даже ангелски топли,
ги оставяш на съмнало
да потъват във вопли,
и превръщаш се в сага
от древността,
прокълната,
и оставаш във тъмното
с теб да плашим зората….