автор: gumbert

Този, който обича повече
THE MORE LOVING ONE

Looking up at the stars, I know quite well
That, for all they care, I can go to hell,
But on earth indifference is the least
We have to dread from man or beast.

How should we like it were stars to burn
With a passion for us we could not return?
If equal affection cannot be,
Let the more loving one be me.

Admirer as I think I am
Of stars that do not give a damn,
I cannot, now I see them, say
I missed one terribly all day.

Were all stars to disappear or die,
I should learn to look at an empty sky
And feel its total dark sublime,
Though this might take me a little time.

September 1957?

Този, който обича повече

Гледам звездите и зная прекрасно,
Умра ли - те пак ще са тъй безпристрастни.
От пепелта, равнодушието гасне, повярвай,
Пред туй, дето плаши животни и хора.

Какво ли ще кажем със неми уста на звездите,
даряващи пламъка на любовта несподелена?
И ако няма взаимна любов, нека на мене се падне
Тъжната орис любящ аз да бъда.

Смешен мечтател, аз зная отлично,
Че ако звездата тъй е към мен безразлична,
Едва ли ще мога да хвана нейната сянка
И страшно скучая по нея цял ден.

А, ако стане така, че звездите напълно изчезнат,
Просто ще свикна със пустатата бездна,
И с душата си аз ще почувствам - тържеството на мрака,
Макар, че едва ли ще чакам дълго това да се случи.