Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 842
ХуЛитери: 5
Всичко: 847

Онлайн сега:
:: AlexanderKoz
:: LeoBedrosian
:: Oldman
:: pinkmousy
:: Elling

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПоеми в проза
раздел: Преводи
автор: salza

Този, който върши добро

Оскар Уайлд

Било нощно време и Той бил сам.

Далече напред Той съзрял кръгъл град, опасан от крепостни стени и тръгнал натам.
Когато приближил Той дочул шум от стъпките на радостта и смях от устата на удоволствието и силните звуци на много лютни. Той почукал на портите и един от пазачите на портите му отворил.

И Той видял мраморна къща, с високи мраморни колони отпред. Колоните били окичени с гирлянди и вътре и отвън горели кедрови факли. Той влязъл в къщата.

И когато минал през залата от халцедон и залата от яспис и стигнал до голямата бална зала, Той видял един човек да лежи върху тъмновиолетово ложе. Главата му била украсена с венец червени рози, а устните му били червени от изпитото вино.

Той се прибижил и застанал зад него, докоснал го по рамото и го попитал, "Защо живееш така?"

Младият мъж се обърнал и Го познал, отговорил Му, "Някога бях прокажен и Ти ме изцери. Как би трябвало да живея?"

И Той излязъл от къщата и тръгнал по улицата. Не след дълго Той съзрял жена, с боядисано лице и цветни дрехи, а краката и били украсени с перли. След нея вървял, с бавната походка на ловец, един млад човек, загърнат с двуцветно наметало. Лицето на жената било светло като лице на идол, а очите на младия човек светели от лъст.

Той забързал след тях, докоснал младия човек по ръката и го попитал , "Защо гледаш тази жена по този начин?"

Младият човек се обърнал, познал Го и казал, " Някога бях сляп, Ти ме накара да прогледна. Какво друго трябва да гледам?"

И Той изтичал напред и докоснал цветната дреха на жената и и казал, " Няма ли друг път, по който да вървиш, освен по пътя на греха?"

А жената се обърнала, познала Го, изсмяла се и отговорила,"Ти опрости моите грехове, а този път е приятен."

И Той излязъл от града.

Когато вървял по пътя извън града, Той видял млад мъж, който седял и плачел.

И Той се приближил, докоснал дългите къдрици на младежа и го попитал, "Защо плачеш?"

Младият човек погледнал нагоре, познал Го и отвърнал, "Някога бях мъртъв, Ти ме съживи от мъртвите. Какво друго мога да правя освен да плача?"


Публикувано от BlackCat на 24.03.2005 @ 21:57:07 



Сродни връзки

» Повече за
   Преводи

» Материали от
   salza

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
387 четения | оценка 5

показвания 28311
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Поеми в проза" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Поеми в проза
от peter_pan на 25.03.2005 @ 06:14:00
(Профил | Изпрати бележка) http://hristoboev.blogspot.com/
Красиво и тъжно с чувствени описания на моменти - устните червени от изпитото вино - любимата формула на Уайлд.
Поздравления за превода:))
Wilde is certainly recognizable in your text. I could imagine the English version as I was reading it;)


Re: Поеми в проза
от Anton_Fotev на 25.03.2005 @ 07:25:11
(Профил | Изпрати бележка)
Преводаческият труд е най- неблагодарната работа на света.

Поклон, за даденото от сърце усилие.