автор: pisana

Ти ли беше светлината лъчиста
трепетно търсеща моята любов,
твоя ли беше синевата сребриста
впила се в мен, като най нежен зов.
Теб ли исках в онези минути
и страхливо стоях на далеч
после вечно нахлува в сънят ми
със своята сигурна ласка и реч.
Ти ли въздишката моя ще вземеш
за да бъда щастлива, добра
или и последната сила ще ми отнемеш
за да ти служи в нови дела.
Теб ли търсих в онези минути
на тъга и не ясна печал
още нося в сърцето дъхът ти,
който за мен беше събрал