Поеми в проза
Художникът
Оскар Уайлд
Една вечер в душата му се прокраднало желанието да извае образа на РАДОСТТА, КОЯТО СЕ ТАИ В МОМЕНТА.
И така той тръгнал по света да търси бронз. Защото той можел да мисли само в бронз.
Но всичкия бронз на света бил изчезнал, абсолютно никъде не можело да се намери дори късче бронз, с изключение на бронзовата фигура на СКРЪБТА, КОЯТО Е ВЕЧНА.
Тази фигура била негова, тя била изваяна от собствените му ръце и той я поставил върху гробницата на единственото нещо, което някога бил обичал.Там, върху гробницата на мъртвото, обичано най-силно от него, той поставил статуята, направена от ръцете му, за да послужи като знак за любовта на човека, която не умира и като символ на скръбта на човека, която е вечна. И в целия свят нямало друг бронз освен бронза, вложен в тази фигура.
И той взел сътворената статуя, поставил я в огромна пещ и я предал на огъня.
И така от фигурата на СКРЪБТА, КОЯТО Е ВЕЧНА, той изваял фигурата на РАДОСТТА, КОЯТО СЕ ТАИ В МОМЕНТА.