автор: neznaiko

Извини ме,
че не мога да плача.
Сълзите пресъхнаха
И аз незная кога.
Беше вечер,като тази
-притихнала.
Светът заспиваше,
а аз бях сама.

Прости ми,
че не чувствам болката.
Чувствата умряха.
И аз не разбрах кога.
Беше утрин,
може би същата.
Светът се събуждаше,
а аз бях сама.

Забрави ме,
както аз те забравих.
Спомените свършиха.
И аз не разбрах кога.
Беше нощ,
като тази,скрила ме.
Светът умираше.
И аз умрях,
пак сама.