ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 985
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 985
 |  е
надълбоко запокитена
фикция по неведом начин
очи агония
на мравуняк
в обувки добре обучени
за подритване
тенекиенодрънчащите
само-съжаления
е
моето
алхимията
на златните находища
в слънчевите зърна
само чепка от
ампелографията
водопад и душа
откъсната от иначе
изцяло погрешните
присъствия извън
ненатрапчивите първопричини
налудност в
необобщени сетива
филигранени устни
е
моето много
сложно почти
като твоето
тръстиково разнежващо
по един особен начин те
обичам плазмооргазмен
отвъд
фотосферата и
хлъзнати усмивки по условността
на предначертаните хералдики
в очите ни преди
събуждане
е
моето някак прекалено
отхапана фурма
раждане на деца от
финикова палма
изящност и мека бруталност
безусловност в отдаването
на бури което е
тъга и може би това просто
и само това единствено
е
моето нищо
друго
вън от
нещо освен
другото
поражение на залезите
незачитане на утрото
повече от
безпорядък четворен
издихания оширочени
в слабини на прибои
паралелно невидими
твърде размити
леко докосващи
нищо казващи
всичко неизричащи
траектории на безразсъдъка
в обезболяващи тишини
ранимо
е
моето фрустрация
на замръкнал идиот
съсухрен някъде към епилога
отричащ доизмислянето
шеметност пролетна
на окриленият Аз
луната повърнал по здрач
в храсталаците и
голота споменах ли
е
моето загубено
сред кълбестите коренища на
белите циклами
под изкушените потни чела
независимо
от кройката на века
в обветрени съновидения
анахронизъм
на пролетно капричио
под звезди
оседлани
вятърни бедра
е
моето изискващо
забравата от разума
сърце на пургативи
неподдаващо
и чернолико в
златистите си силуети
кръв и сажди
мълчание
в осиротели стаи
небе възбудено
от мастурбиращи звезди
в квадрантите между
разсъхнатата
амплитуда точна на махалото
е
моето обратната страна
на твоето
в каквато и да била взаимна неналичност сме
до невъзможност
осезаеми с всички движения
по орбитите на олекнали очи
слетите сенки след танц са неподвижни
по лепнещите
хлъзгави въжета
се врязват в
мигновените значения
се намират
винаги по усет
там където си
е
моето
обитава гънките на
смачканите хиацинти погребва
с тебеширени ръце
последните излишъци
чуждопланетност в
супата на босоногите
кратки дистанции
отнемащи ме
с всеки рикошет от
времето
разстила всичките
си окончания
в обсебени от липси
думи
изригващи по безнадеждните
виолетови чаршафи
надвиснали като предчувствия
е
Публикувано от BlackCat на 22.03.2005 @ 17:15:27
| Рейтинг за текстСредна оценка: 3.81
Оценки: 11
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Моето" | Вход | 7 коментара (31 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Моето
от Luis на 22.03.2005 @ 17:32:59
(Профил | Изпрати бележка) | | не е важно да пишеш дълго, по-важно е май дълго да четеш и най- вече дълго да... други неща. Поздрави, хубавице |
]
Re: Моето
от Luis на 22.03.2005 @ 18:10:09
(Профил | Изпрати бележка) | убеден съм, че и с късата се справяш...
дълго - да наблюдаваш залеза, например - сладко-мазохистично е, ограничавам се с поздрав |
]
]
]
Re: Моето
от kult (kult@abv.bg) на 22.03.2005 @ 20:15:41
(Профил | Изпрати бележка) | нямa дa ти кaзвaм колко време ми отне дa го прочетa, после още веднъж...,
но си зaслужaвaше! )) |
]
]
]
Re: Моето
от kult (kult@abv.bg) на 22.03.2005 @ 20:40:25
(Профил | Изпрати бележка) | | минижуп знaчи, a? ни тъ е срaм, я дa си допришиеш остaтъкa, или поне го пусни кaто вторa чaст "другото" или... и aз не знaм ))) |
]
]
Re: Моето
от batteria на 22.03.2005 @ 18:53:13
(Профил | Изпрати бележка) | Много ме замая. А и не мога да пиша дълбокомислени, вълнуващи, умни, съдържателни, шарени, гадни мога, но сега не виждам място, коментари. Затова ще пусна тук един мой любимец, още нещо красиво:
ТРИ ДЕНА
казвам
"обичам те"
с три думи:
"искам да умра"
най-ужасното е високият ти гръб
в далечния край на леглото
тази планета е прекалено малка да ме поеме целия
никой град не е достатъчно различен
да се чувствам на мястото си
когато говорим за Твоите планове
аз съм мухата
която доброволно се беси на паяжината
каквито и глупости да измислям
няма да те впечатля
бейб, моля те, направи края
не, ние не говорим
ти не говориш
затова се превръщам в студеното
което склерозира радиаторите
масата във всекидневната е кръгла
денят е пети януари
остават ни три дена
три пъти секс
след който идва най-страшното
само двамата сме
а ти се заключваш в тоалетната
присъствам от страх
в останалите пет стаи едновременно
три дена
три дена
три дена
сутринта ще открадна нещо от стаята ти
примерно снимките
не е важно дали ще забележиш
последното незаконно приключение с тебе
този път (скъпи Джос)
не пожелавам да се рестартирам
давам на късо
и хлътвам в себе си
Мартин Златев
|
]
Re: Моето
от batteria на 22.03.2005 @ 19:25:18
(Профил | Изпрати бележка) | Ще му направя реклама пък, авторът е мосса, публикувал е и в този сайт, а ето с това негово стихотворение взе някаква важнейшеска, високопарническа, но абсолютно заслужена награда, национална:
МОНОЛОГ НА КЛАРИТА
(из "Девицата от Порто Бланко")
и какво, ако отворя скобата, Рикардо,
и какво, ако ви мразя, без да ви познавам,
зрители, актьори и статисти,
ако излезна от сценария,
от кадъра,
от телевизора,
от изкълчените цветни реплики
и застана в центъра на стаите
пред яхниените очи на домакините
и заявя пред всички,
че не съм Девицата от Порто Бланко
(нито съм от Порто Бланко,
още по-малко пък Девица)
ще се спукате, Рикардо,
да се смеете, но и буквално
ще се разпорите по шевовете
"на тая пък какво й стана",
ми... нищо... сваля си перуката,
тенекиените гривни
и изкуствените мигли,
баста,
и отпрашва
(без финални надписи)
Мартине, наеми ме, чоджум, ще ти стана бесен агент, порода зло куче, кръстоска люта фенка.
Та, Райк, благодаря за припомнянето)
|
]
]
Re: Моето
от batteria на 22.03.2005 @ 19:38:00
(Профил | Изпрати бележка) | Eто, знаех си, просто си знаех, сигурна бях, че ще оцениш!!!
С тебе ли глутница, ще ти оскубя многоточията, да знаеш?)
Отивам да чета и се нахъсвам. |
]
]
]
Re: Моето
от batteria на 22.03.2005 @ 21:34:27
(Профил | Изпрати бележка) | Разбрах всичко правилно, стой да видиш сега мосса:
СЕДЕМ
Чаршафите
се оттичат
в сифона на леглото
и на дъното
се утаява
споменът за тялото ми.
Преди това е станала на въздух една нишка,
пронизваща зърната на гердана -
разпиляват се и във внезапната аритмия
на ударите им по пода
се ражда пулсът
на сърцето ти:
разтваряш стомаха ми,
той те поглъща
и аз те доносвам,
преди да изтече всичко останало.
Мартин Златев
Абе, какво да кажеш след това?! Ми, няма кво...
|
]
Re: Моето
от batteria на 22.03.2005 @ 21:48:21
(Профил | Изпрати бележка) | Обаче сега видях бележника в горния десен ъгъл, т. е. оценките. Ако бях председател на кръжока по гоблени и шев и кройка (става и койка), бих поставила оценка слаб 2 на автора на рейтинга, този с единицата, обаче не съм. Ако държиш на оценките, не си ги заключвай, човек може да се възторгне от липсата на мозък у некои потребители. Но за сметка на тази липса може да се възхити на преливащия поетизъм у оценяващия, също тЕка анонимно.
Нищо, че неанонимните коментиращи, не под този стих, имат съдържимо в аргументацийките си, мамини златни, пъргави пръстенца.
Браво на единицита, ебаси стиха под Вашето перо, мис, мисис, хер бездарие. |
]
Re: Моето
от RumyRayk на 22.03.2005 @ 22:26:57
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=463&LangID=1 | Свалих температурата до 37градуса след този коментар, честно, обаче няма да ти пращам за сега въздушни целувки, да не прехвръкне некой вирус))
Рекорда ми беше 3 или четири единици, не помня вече, хич не държа на тази опция с оценките(забравих да си я изключа, пак честно), нема майтап. Обаче виж, това е интересна гледна точка- колкото повече единочки, толкова повече "възторгване" от онез ми ти.
А пък ние с теб ще си вием в нашата си глутница там, едни зли кучета, и нема много да ги лаем, щото може да помислят, че им изнасяме концерт )
|
]
Re: Моето
от c_ant на 22.03.2005 @ 20:40:35
(Профил | Изпрати бележка) | | зави ми се свят от това твоето моето |
]
Re: Моето
от moeto (moeto@abv.bg) на 26.03.2005 @ 13:31:56
(Профил | Изпрати бележка) | за значението на думата
за алюзиите
за дъблочината на прилива
за това как наблюдаваш морето в себе си
притаил дъх се питам
трябва ли да разбера смисъла на означаваното
защото се губя и се намирам в написаното
отласквам се и се привличам от красотата
времето не е загубено
струва си
|
]
Re: Моето
от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 18.04.2005 @ 17:02:44
(Профил | Изпрати бележка) | И тук е излято на един дъх.
Наистина, малко дългичко е.
Но що е дълго? Понякога в два реда има две вселени безвремие........ |
] |  |
Начало
ХуЛитери
