автор: joanna_vas

С дъждовни капки обич съм изпрела
пълзящоструйни, тънки влакънца.
И себе си във тях по цвят съм вплела,
като загатване от светли петънца.

Усуквам мисли по оста на сетивата,
дъждовни черги от любов тъка.
Застилам мигове-поточни от словата
и пръскам ласки с изворна ръка.

От нереалност до реалност - слята,
пътека води по незримата черта.
Над битието, като хоризонт разлята,
тя е преливаща вълна до широта.

Препускат пролетни милувки - сини
потропват с вихрохона на деня.
Попътно чергите постилам - финни
и раждам в утрото ти светлина.

(Дъждовна обич е постлала любовта...)