автор: Pip

Дюрак и Жадо дълго се гледат направо в очите, без да отместват
поглед. Двамата професионалисти, познаващи се от петнадесет години нямат нужда от много думи.

12б.

...
- Какво ви свързва с ОСКО, мосю Дюрак? - наруши
мълчанието министърът с правото на по-високия ранг.
- Бих предпочел да споделя с вас моите отношения с тази
организация на четири очи, господин министър, но имайки в предвид обстоятелствата, предполагам известни ви до някъде от мосю Дартес, нямам право на конфиденциалност. - Монотонният глас на Пен Дюрак не даваше да се разбере дали той бе готов за този въпрос или изненадата го завари направо тук, при Клод Жадо.
- Заповядайте, господа! - министърът посочи на двамата
служители столовете до заседателната маса. - Сядайте! Слушам ви, мосю Пен.
Жорж Дартес с удоволствие настани пълното си тяло на
удобното седалище, чудейки се на спокойствието и едва ли не приятелското отношение на шефа към заместника му след доклада за неговото незаконно влизане в секретните полицейски файлове.
- Както със сигурност ви е известно, мосю Жадо, аз се ожених
рано, още във втори курс в Академията. - Започна уличеният в шпионаж висш служител. - Жена ми остана в Сен Ньораз да чака завършването на обучението ми. Първото ми дете.... - Дюрак се протегна към таблата с гарафата и чашите и си наля вода, изпи на екс половин чаша и продължи: - Извенете, мосю Жадо! Първото ми дете се роди в осмия месец. Майката на Никол, младата ми съпруга, ми се обади да дойда незабавно. Когато зърнах за първи път рожбата си, щях да колабирам, ако не бе до мене горкичката ми жена. Нещастното ми детенце бе не повече от два килограма, цялото му усукано от някаква страшна болест телце бе покрито с рядка козина като на козленце. В лявата половина на лицето му зееше една грозна цепнатина, идваща от горната му устна по диагонал през бузата към лявото око, което бе с размери на грахово зърно и явно недоразвито, хлътнало в очницата почти до средата на бебешкия му череп. Гледката бе ужасяваща! Та нали това бе първородния ми син!
Дюрак отпи няколко глътки от чашата си с вода.
- По настояване на тъща ми занесохме горкото уродче в приюта към църквата "Свети Франциск". Оформихме документите за отказ от родителски права и оставихме сина ми на попечителството на монахините. След няколко дена получихме писмо от манастирската администрация, че бебето е починало и е погребано в гробището на манастира. Преди три години, след 23 години от смъртта на безименния ми син, ми се обадиха от един тайнствен орден на Свети Квазимодо. Оттам ми съобщиха, че нито синът ми, който сега се казва Анри Вержес и е жив и здрав, нито който и да било от ордена им не таят обида към мен за постъпката ми отпреди толкова години. Това било практика за хората, смятащи себе си за богопомазани. Точно така се изразиха. Без да дават никакви обяснения, поискаха от мен една секретна информация за Матилда Мюллеркопф, аржентинска поданичка, обвинена в търговия с човешки органи, но освободена поради липса на доказателства. Предоставих им данни, с които разполагаше нашето ведомство. Оттогава не съм имал контакти с тях. До тази сутрин.
Клод Жадо погледна шефа на "Вътрешноведомствен контрол" Жорж Дартес, който кимна с глава удвърдително.
- Предпочитам вие сам да ми докладвате за въпросите, които
обсъждахте с този орден, мосю Дюрак! - желанието на министъра наистина прозвуча като молба, а не като заповед на Биг бос-полицая.
- Затова съм тук, при вас, господин министър. - Като жест на
благодарност за разбирането се съгласи Пен Дюрак.
Той отвори кожената си папка и, подреждайки документите в един полицейско-разузнавателен пасианс, отсече:
- Хванахме следата на Матилда Мюллеркопф, мосю Жадо! Този път няма да ни се изплъзни, уверявам ви!


13.

По същото време в подземията на парижката "Света Богододица".
Централата на Ордена на Свети Квазимодо Орлеански.
Извънредно заседание на петчленния Висш рицарски съвет.
Докладва тазгодишният председател, Негово Светейшество маркиз Франциск де Лакроа.
- Дълбоко уважаеми господа рицари на плащеницата на Свети
Квазимодо! Причината за нашето извънредно съвещание е фактът, че с помоща на заместник-министъра на вътрешните работи на Франция мосю Дюрак, нашите неблагодарни до сега усилия по разкриването на престъпната дейност на Матилда Мюллеркопф най-накрая съвсем реалистично ще достигнат така желания от нас резултат!
Докладчикът погледна за миг документите пред себе си и продължи:
- Случайността, свързана с моето спасяване от агресията на
немските скинхедс, ме запозна с едно чаровно полско момиче на име Олешка Недезведска. Няма да скрия от уважавания Висш съвет, че подтикнат от лични чувства към тази млада особа, без да подозирам за последствията, аз се оказах пряко засегнат от дейността на групировката, оглавявана от същата Мюллеркопф!
Мълчаливите членове на съвета търпеливо чакаха съществената
част на доклада, а тя никак даже не закъсня. Въодушевен от чувствата си на обич и дълг пред събратята си по орден, Франциск де Лакроа предостави на съвета изчерпателната си информация.
- При пристигането ми на Gare de Saint Lazare тази сутрин аз наредих на част от охраната ми да проследи Олешка Недезведска, за да науча адреса, на който тя щеше да се настани в Париж. Двамата ми бодигардове изтърваха следите на момичето, посрещнато и придружено от един млад мъж. Снимката на Олешка и нейния посрещач, която все пак телохранителите ми успяха да направят, изпратих на комисар Пен Дюрак. Той идентифицира самоличността на младия мъж - казва се Жан-Клод Верден и се подвизава с писане на рекламни текстове и кратки есета по жълтите литературни издания. От проверката на телефонните му разговори се установи, че му се е обаждала една жена на име Кони Пигът, която се представила за режисьорка от театър в Монреал. Обаче една жена, намерена тази ранна сутрин мъртва на брега на Сена в северните покрайнини на Париж, бе опозната от нейните колеги, съобщили за изчезването й от хотела преди три дни, като Кони Пигът! Тогава нашият комисар взе, че пусна гласа на онази Кони Пигът, която е звъняла на Верден, през апаратурата за взукова идентификация - телефонната Кони Пигът се оказа фалшива! Гласът принадлежи на Матилда Мюллеркопф!
Самодоволно оглеждайки колегите си, де Лакроа продължи със
същата доза патетичност:
- Ще си направя удоволствието да напомня на уважаемия Висш
съвет, че Матилда Мюллеркопф е била заместничката на коменданта доктор Ханс Филцер през октомври 1944 - март 1945! За да бъда убедителен докрай, сега ще ви представя потресаващите показания на свидетеля по делото "Мюллеркопф" от 1999година, Симон Бронар, бивш служител във фирмата "Jung Lebenwaise" - Мюнхен, Германия, с филиал Сао Паоло, Аржентина, а понастоящем пациент на една провинциална психиатрична болница с диагноза: "Тежка форма на шизофрения с манифестна мания за преследване". Тези показания, скрити под грифа ISS-6 във френското министрерство на вътрешните работи, днес ни изпрати комисарят мосю Дюрак.
Граф де Лакроа взе от масата няколко изписани страници, подреди ги поред на номерата им и зачете:
- "Доброволни признания на болния Симон Бронар, записани в
присъствието на главния лекар на Психиатрична болница "Жусте Ферар" доктор Мигеле ди Фуенте и лекуващия лекар доктор Алонсо Карлош на 12 август 2000 година. Магнетофонният запис е извършен от техническия секретар доня Жожета Гомес. През 1993-1999 година работих като санитар в акушерско отделение... не, не беше отделение, а направо родилня... в една хасиенда, собственост на една фирма с немско име "Jung Lebenwaise", която наричахме тайно "Бейбисмаркет" или просто съкратено Би Ем, щото беше специализирана в конвеерно производство на бебета за кефа на извратени канибали и изкупвачи на човешките органи за трансплантации или просто за лапачка... "Jung Lebenwaise" са спецове по комуфлажни фирменни структури... набират хората си сред сексуалните престъпници... корумпираните чиновници... Би Ем е мрежа за производство и продажба на бебета за ядене по избор от стари богати клиенти - канибали: бебе на американка-богаташка, бебе-негърче, бебе на виден политик... "Разплодните крави", както ги наричахме, биват набавяни чрез примамване или отвличане по различни начини: яхтени разходки, набиране на компанионки, лейзб-двойки, усамотили се в джунглата - там ги отвличат, насилват, забременяват и отглеждат като разплодни крави... всяка в своята килия ... като затворници... храна в изобилие ... медицински грижи от доктор, издирван от Интерпол за 29 случая на незаконна евтаназия, и три медицински сестри... Когато някоя крава роди, взимат бебето й на възрастта, която е заявил клиентът, а на нея предлагат да избира: да я оплодят пак и пак да роди или да я убият и толкоз.... Но все пак не ги убиват, а ги заплождат насила... когато я заплождат доброволци от охраната, бебета ги предлагат в обща листа на канибалите без претенции или на недостатъчно богатите... Държат жените-производителки на храна, докато не се износят физически - т.е. не могат да забременеят от трети опит... продават ги на изкупвачите на човешко месо - те вече си решават пласмента сами - натюр, карантии, салами и суджуци... Имаше отделен, изолиран отсек, отделение, в което се отглеждаха майки-наркоманки и алкохолички, а и нормални при зачеването, но в последствие с ехографски доказани зародиши -потенциални уроди - най-скъпо платената храна за най-извратените канибали...
- Достатъчно! - подскочи от мястото си Анри Вержес, заместникът на Франциск де Лакроа. - Дори тази жена да не е свързана по никакъв начин с младата полякиня, спасила живота ви, уважаеми председателю, смятам за наш дълг да я открием на всяка цена, за да си получи заслуженото така, както си го получи бившият й шеф Ханс Филцер.
В този момент за изненада на всички присъстващи, вратата се отвори и един служител заяви от прага:
- Хванахме следата, мосю де Лакроа! Открихме Жан-Клод
Верден и Олешка Недезведска в чартърния полет до Манила!
- Много се радвам! - продължи някак си сконфузено и
едновременно настоятелно Вержес. - Предлагам на Висшия съвет да разпространи запитване до всичките ни подордени, за да си спомогнем все пак поне с примерно разположение на новото седалище на "Jung Lebenwaise" и нейната шефка, Матилда Мюллеркопф!
Де Лакроа се обърна към служителя, който все още стоеше на
прага:
- Чухте какво каза господина Вержес, нали? Изпратете
запитването веднага!


14.

Манила.
Международното летище.
Единайсти терминал.
Залата за пристигащи пътници.
21.40 местно време.
Залата се пълни с пасажери на току-що кацналия самолет Париж - Абу-Даби - Манила - Канбера.
Олешка първа забелязва едно високо красиво филипинско момиче в национална носия, държащо като транспарант с вдигнати над главата си ръце един бял картон с техните имена, изписани с дебел син маркер. Възбудена от пътуването, тя радостно посочва на Жан-Клод тяхната посрещачка. Двамата се доближават до момичето, което приветливо им се усмихва и на добър френски ги поздравява с "Добре дошли!". Окичвайки ги с венци от естествени цветя, които сваля от шията си, тя им се представя:
- Казвам се Джарахама Вакарашан! Може просто Джара! Нашата
турагенция реши да ви направи изненада! Ще бъдете откарани до острова Ратахабе с луксозната яхта на президента на компанията господин Доналд Коразо!
- И с какво сме заслужили това удоволствие, Джара? - с едва
доловима смесица от флирт и тревога в гласа запита Верден чаровната представителка на гостоприемните домакини.
- О! Това също ще е изненада! - шеговито му намигна готината
филипинката. - Самият мистър Коразо ще ви я разкрие! Той ще бъде на яхтата специално за случая!
- Колко интригуващо! - не се сдържа Олешка, която бе направо
омаяна от топлото посрещане, от аромата на южните цветя от венеца върху гърдите си и от предстоящата яхтена разходка, не спирайки да се хили простовато и по детски откровенно.
Тримата излязоха от сградата на летището, качиха се в едно жълто луксозно такси и потеглиха към чакащата ги яхтена президентска изненада.
Пътуваха не повече от двайсет минути, когато от пътя, спускащ се през един баир в края на града, пред тях се откри гледката на яхтеното пристанище.
- Ето я яхтата! Третата от кея! От дясната страна! - кимна с брадичката си Джара към една доста внушителна, цялата блеснала в ярки светлини не яхта, а направо флагманска фрегата.
Слизайки от магистралата към отбивката, водеща към пристанището, таксиметровият шофьор рязко наби спирачки пред няколко пътни знака, поставени по средата върху асфалта и упътващи колите да заобикалят затворения път отдясно. Като следваше указанията на знаците, таксито стигна до един слабо осветен паркинг край стоящите на низки стапели за ремонт морски возила. Докато минаваха покрай тъмните силуети на лодките и моторниците, те вече чуваха през отворените прозорци на колата звуците на джазовата музика, долитащи от чакащата ги яхта.
Таксито пак рязко спира, светлините угасват, шофьорът изведнъж се обръща към двойката туристи на задната седалка и насочва към Верден един голям пистолет с дълго дуло. Едва се дочуват два съскащи изтрела. Задното стъкло на колата се строшава от куршумите, преминали през главата на неподготвения за такова развитие на нещата французин. В същият миг филипинката от предната седалка се обръща към неуспялата още да реагира по никакъв начин Олешка, и рязко назлузва на главата й един черен чувал от здрав найлон. Шофьорът рязко удря с дръжката на пищова си по главата в чувала, покатерва се на колене върху седалката си и помога на Джара да нахлузят чувала до кръста на вече омекналото тяло.
В този момент всичките четирите врати на таксито се отварят почти едновремено и двама души в черни облекла, заедно с двойката от колата, измъкват неуспялата на яхтеното парти туристка. Цялата група похитители с бързи крачки почти притичва към един пикап с изгасени светлини, но с работещ двигател на десетина крачки от таксито. Отварят багажника, хвърлят в него неподвижното тяло, затварят капака, настаняват се в колата и бавно потеглят. След пет-седем минути доближават една голяма моторница в края на пристанището и под прикритието на тъмнината прехвърлят Олешка Недезведска на борда. Двигателят се включва и катерът рязко потегля към открито море.


15.
Париж.
Министерството на вътрешните работи.
Кабинетът на заместник-министъра Пен Дюрак.
Пен Дюрак се обажда на Клод Жадо, министъра:
- Току-що проведох разговор с хората от ОСКО! По техните си
канали научиха леговището на новия бейбисмаркет на Матилда Мюллеркопф! Ще ни го съобщат, ако обещаем да им предадем Олешка Недезведска, без тя да бъде въвлечена в съдебен процес над Мюллеркопф, ако, разбира се, момичето бъде открито там живо. Те нямат никакво съмнение, че отвличането на полякинчето е работа на злокобната заместничка на Филцер, коменданта на концлагера за инвалиди и хора с психически и физически недъзи по време на Втората световна война!
- Участието на нашето министерство в залавянето на такава
престъпничка от международна престъпна мрежа е чест за нас, мосю Дюрак! - незнайно защо думите на министъра звучаха стандартно. - Нямам нищо против да предадем на ОСКО исканата особа, стига, както те сами споменават, да я открием жива, а не транжирана от професионални търговци на човешка плът! - Завършекът звучеше вече зловещо.
- Благодаря ви, господин министър! - почти се поклони на господин министъра неговият заместник. - Веднага ще ви се обадя, щом получа адреса на фрау Мюлеркопф!
Не минаха и пет минути, и телефонът от вътрешната система за връзка на бюрото на Клод Жадо иззвъня пак:
- Жадо слуша! - обади се министърът.
- Този път бейбисмаркетът е на архипелага Кирибати, островът
Ибати-и-Бати! - доложи комисарят Дюрак.
- Подгответе работен проект на акцията за залавяне на персонала на тази бебеферма и освобождаването на заложничките - утре ще го обсъдим!
- Аз съм почти готов с такъв план, мосю Жадо! - Не се знаеше в
полза на кого работеше служебният ентусиазъм на Пен Дюрак: на Министерството на вътрешните работи на Франция или на интересите на Ордена на Свети Квазимодо Орлеански, който стана истински родител на горкия Анри Вержес, първородният му син-урод.
- В такъв случай заповядайте в кабинета ми още сега! Наистина,
нямаме много време! Броя на жертвите на тази мистериозна фрау трябва да се сведе до минимум! - нареди министърът, и след кратка пауза добави: - Въпреки, че за какъв минимум може да се говори, когато става въпрос за смъртта на невинни жени и техните деца, и то по такъв зверски и циничен начин!


16.

Края на една кратка екваториална нощ.
Архипелаг Кирибати.
Остров Ибати-и-Бати.
Мощният двигател на една моторница намалява оборотите и след малко съвсем угасва.
На малкия кей, скрит дори откъм морето в прибрежните храсталаци, се появяват трима униформени мъже и помагат на екипажа да акостира. От каютата излизат двама мъже, облечени в черни дрехи, които водят със себе си едно червенокосо младо момиче. Те я предават на хората на кея. Единия от тях вади един голям армейски нож, с който прерязва тиксото на вързаните ръце на изплашеното, но мълчаливото момиче. После изважда от якето си белезници, с които закопчава лявата ръка на девойчето към своята дясна. Войникът до тях побутва с дулото на автомата си парализираната от страх Олешка и цялата група тръгва към брега. Преминават през гъстата горичка по тясна пътечка и спират пред една отвесна скала. С дистанционно управление единият от войниците задейства таен механизъм и в скалата се отваря слабо осветен проход, който по същия начин бива затворен след тяхното влизане в него.
По стръмна метална вита стълба те стигат до една площадка с една метална врата, която същият войник отваря, но вече с чип-картата си. Влизат в ярко осветен коридор, дълъг петнайсетина метра, с ред врати от метални решетки в ляво. Те водят към клетки, разделени със стъклени прегради и дълги не повече от два метра. В другия край на коридора са застанали в очакване един възрастен мъж с бяла, късо подстригана коса и брадичка, в сива риза с къси ръкави и двама други мъже, облечени в бели къси престилки. Единият от тях е хванал подканващо за дръжката една отворена врата от метална мрежа.
Олешка Недезведска, дърпана от войника, към когото е вързана с белезниците, тежко премествайки съвсем омекналите си от страх крака,
поглежда в първата клетка. Това, което вижда, така разтуптява сърцето й, че пулсът й скача няколкократно и предизвиква остра, рязка болка в слепоочията й и в тила: върху дървената скара на пода в съвсем празната стаичка лежи по гръб с крака към решетката съвсем гола, подстригана нула номер жена в напреднала бременост. Забелязвайки Олешка, жената се надига и с гримаса, изкривена от деменциална усмивка, изревава с гласа на абсолютно откачен човек:
- Добре дошла, поредна краво за разплод! Ха-ха-ха-ха!
- О, Boże! Miła Mamo! - реагира на полски готовата да припадне
Олешка, но в този момент забелязва зад решетките на другите четири клетки да се появяват също така подстригани, голи бременни жени и със същите физиономии на луди да й говорят едновременно и на висок глас нещо, което тя не е в състояние да разбере.
С думи "Boże, dlaczego mnie wysłałes w to piekło?!?!?", изречени с
последни сили, червенокосото полякинче колабира и се сгромолясва на пода, увисвайки на белезницата, вързана към ръката на хилещия се войник. Той я хваща за косата и я влачи към шестата клетка, отворена за нея.
Пред вратата пазачът маха белезниците. Двамата мъже в бели престилки хващат тялото на момичето за ръцете и краката и го слагат на дървената скара на пода. Единият излиза, а другият вади от джобовете си голяма ножица и машинка за подстригване. След пет минути все още не дошлата на себе си Олешка Недезведска, вече чисто гола, с прясно подстригана глава, е заключена в новото си обиталище.



17.

Полинезия.
Остров Понг Донг Фонг.
Малко градче със същото название.
Следобедно провинциално мъртвило.
Редовият Лу Хам стои на пост пред супермаркета.
Лицето му, с характерна за жълтата раса младоликост, е изкривено от чувтвото на напълнил гащите, на яд, съжаление и злоба, с които той напразно се опитва да пребори натрапчивите си спомени от срещата с полковник Фахъръх Въх Въх. Побеснелият полковник му откъсна пагоните за прахосване на финансови средства и превишаване на служебните правомощия - на острова Пхавахава У Ю Хава, където според стратега Хам се криеха чуждестранните наркоконтрабандисти, нямало и следа от човешко присъствие - той бил напълно необитаем! Дори нямало никакви белези за скорошно присъствие на каквито и да било посетители: наркопласьори, бракониери, та дори щъкащи напред- назад нахални туристи.
- Редник Лу Хам! Редник Лу Хам! - не чу веднага повикването от
централата унесеният в самосъжалителни спомени бивш капитан от отдела за борба с организираната и не чак толкова качествено организирана престъпност. - Обадете се! Обадете се!
- Лу Хам слуша! - с пресипнал от яд заради "редника" изрече
супермаркетовският пазач.
- Изпращаме ви замяна! Спешно да се явите при полковник
Фахъръх Въх Въх! Спешно се явете при полковник Фахъръх Въх Въх!
Хам рапортува "Тъй вярно!", изключи радиостанцията си,
здравата напсува на ум началника си на местния диалект на селото, където бе роден точно преди 39 години - днес бе рожденият му ден! - и се заоглежда за служебната кола, която щеше да го откара на поредния сблъсък "шеф - подчинен" от задължителната в случая йерархична битка за оцеляване на чиновете, ранговете и пагоните. А нашият екскомисар Пу Кашпрафан Таратапарам У Ък Лу Хам много обичаше пагоните! И колкото може повече звездички по тях - още по-добре! Кариерист!
- О, Велики Пророче! Очите ми да не го виждат хиляди години този натегач Лу Хам! - молитвено посрещна полковник Въх Въх компрометирания с фалшивите си антиконтрабандистки акции служител. - Сядай и слушай! - нареди строго на гузния си подчинен.
- Тъй вярно! Слушам, сър! - низвергнатият по служба полицаят Лу Хам се стараеше поне малко да се реабилитира.
- Стига с тези натегачески глупости! - изкрещя му полковникът. -
Работата, която съм ти приготвил, е много отговорна и поверителна! Ясно ли ти е, пагоноблизач такъв?! Да не чувам и дума от тебе, дупедавецо нещастен!
Сладкодумният Въх Въх млъкна, пи малко мляко от чашата пред него и вече с по-успокоен, но нелишен все пак от явно пренебрежение тон, се обърна към бившия инспектор:
- На следващия ден, след като изпратих данните на изчезналата
испанка до Интерпол, получих оттам едно комюнике, според което Полинезия попада в зоната на концентрирани изчезвания на млади мъже и жени. Също се съобщава и за някакъв остров Ибати-и-Бати от Кирибати! Ето ти картите. - Той тръшна пред стаписания редник Хам една дебела, опърпана отвсякъде картонена папка. - Намираш този проклет остров и... - Въх Въх пак отпи глътка от шефското си мляко.
" Въххххххх! Ново задание, а?" - успя за секунда да мине светъл
лъч през черната кариера на есккапитан Лу Хам. Млечният полковник обаче продължи в същия дух:
- Понеже ти си се занимавал с испанската следа, да ти таковам
мамката, та следа от теб да не остане, следотърсача му със следотърсач! - Пак го удари на гняв, гръм и мълнии висшият полицейски служител. - Намираш този остров на картата, свързваш се с кирибатските ни колеги и им пращаш описание на твоята испанка и запитване - да не би да е забелязвана случайно покрай Ибати-и-Бати. Ясно ли ти е? Кариеристът му със кариерист!
Кой го казва, а? Преди половин час Въх Въх бе изпратил рапорт до министъра на вътрешните им работи с молба за повишение с аргумент за крайна необходимост от повече правомощия в акцията - връх в кариерата му, подготвена от Интерпол и възложена лично върху старите му, от седем години(!), пагони на полковник. Пагонска му работа! А на въпроса "Кой?" саркастично отговори с въпрос:
- Кой знае, може би ще имаш късмет този път да откриеш твоята испанска наркоманка?
Редник Лу Хам се надигна от стола, взе папката с географските
карти и без да рискува да раздразни шефа си с уставно-подмозвачески реплики, мълчаливо тръгна да си ходи в бившия си кабинет, за да се заеме с истинската си работа, а не с пазене на магазини и сергии из долнопробните пазари на острова Понг Донг Фонг. Вече бе хванал дръжката на вратата в кабинета на полковник Въх Въх, когато дочу зад гърба си последните инструкции, изречени от устата му с млечни мустачки:
- И още нещо, Лу Хам! Да нахвърлиш в общи линии малък план за действие от нашата страна, ако Интерпол ни помоли за такова в Кирибати!
- Слушам, сър! - не се сдържа от инстинктивното си
пагоноугодничество възроденият стратег на полицейски акции под прикритие Пу Кашпрафан Таратапарам У Ък Лу Хам, но бързо изчезна зад вратата, без да чуе и дума от стопроцентовите полковнишки псувни.


18.

Архипелагът Кирибати.
Остров Ибати-и-Бати.
Шест часа следобед.
На единственото възвишение стърчи масивна, от здрави тухли, двуетажна сграда с малък, около половин декар двор край нея, заграден с висока бетонна ограда, аранжирана отгоре с бодлива тел на кълба - токът от 280 волта по нея не се забелязва.
На северната наблюдателната кула, една от петте, стои на пост въоръжен с автомат пазач.
В момента, в който той обръща главата си на изток, точно в последната част от секундата в периферното му зрение попада някаква изненадваща пречка. Обръща главата в предишната позиция и ясно вижда как три моторници навлизат на голяма скорост, криволичайки, в заливчето на острова. Спират на десетина метра от брега. От лодките скачат във водата няколко млади мъже и жени и се започва щуро къпане - гоненици, пръсканици, дърпаници на краката под водата.
Докато постовият Алън Страйк се чудеше да се обади или не на шефа си, къпещата се групичка премина към състезателно плуване, препускайки към плажната ивица. Не след дълго ги последваха с бавен ход и моторниците.
- Имаме си гости, Шефе! - доложи по телефона
дисциплинираният пазач. - Слушам, господин Фиоро!
Следвайки указанията на началника си, Страйк извади от една
щайга един уред и го монтира на един стационарен статив в ъгъла на малката площадка. Долепвайки очите си към окулярите на далекогледа, с помощта на няколко копчета той насочи към групата неканени гости, които току-що излязоха на пясъчния бряг, един телескопичен прът с микрофон за дистанционно прослушване.
- Я дай да видя кои са! - по-скоро с любопитство, отолкото с
тревога в гласа, се обърна към Страйк шефът му Джейсън Фиоро, изкачил се на кулата лично да проследи извънредното нахлуване на нахални посетители в подвластната му територия.
Техниката на охраната работеше перфектно - от малките
тонколонки ясно се чуваха гласове на плажуващите, афектирани от морското си приключение:
- Някой да знае къде са ни мазилата против комари? Вече ме
ухапа един! - капризно се провикна една девойка с писклив глас, рязко контрастиращ с мощното й тяло на олимпийска плувкиня с широки рамена, тясно седалище и тотална липса на онези женски атрибути, заради неовладяната страст към които на някой мъже им викат "Цицоман с цицоман такъв! Махни си ръцете, ма!"
- Да разгледаме острова, а? - предложи, плахо поглеждайки към
джунглата наблизо, един младеж, нисък на ръст, но с дълги до колената бански шорти с щамповани на бял фон целуващи се златни рибки, червени на цвят.
Цицолипсващата плувкиня му отговори пак с капризния си тон:
- Без мен! Без мен! Не ща да ме захапи за задника някоя разгонена мъжка змия! Тук, на островите, бъка от тях!
- Харесва ми тук! Какво ще кажете, хора, да останем тука на
лагер, а? - ентузиазирано отправи поканата си една млада жена с тяло на манекенка, с вързана на опашка кестенява коса и оскъден бански.
- Направо си е райско кътче, скъпа! - отговори й един загорял
мъж на средна възраст с оформено шкембенце и сини очила за плуване, монтирани на плешивото му чело.
- Ами да сваляме багажа от лодките тогава? - успя да запита
един около трийсетгодишен мъж с фигура на спортист, преди да бъде повален на пясъка от една девойка по цял бански, хвърлила се изненадващо на гърба му.
- Като няма какво друго да сваляте! - изкикоти се нападателката
и дръпна долу банските на предлагащия се за хамалин атлет.
Всички от компанията веднага последваха примера й, и цялата смееща се, весела голодупеста дружинка се хвърли да се къпи в морето.
- Да докладваме на шефката, а? - нерешително запита Алън
Страйк наведения към визьора Джейсън Фиоро.
- Рано е още! - отсече шефът на охраната, но след малка пауза
добави: - Въпреки че нещо в червата ми подсказва, че тези нудисти не са случайни гости тука.
Свечеряваше се. Голото къпане бе в разгара си, когато чревнодосетливият старши охранител се обади по сателитния телефон на главната шефка, за да докладва обстановката на нейния остров.
- Разбрах ви, мадам! ... Тъй вярно! Няма да рискуваме!..
Разбрано! Ще им покажем лабораторията! ... Тъй вярно, мадам! Без ексцесии! Без самоинициативи! Без стрелби! - разговорът завърши и изпълнителният служител-посредник отдаде заповед вече по другия, вътрешен телефон:
- Обявявам тревога трета степен! Тревога трета степен! Всички
охранители да заемат постовете си по план осем. План осем! Незабавно да се престъпи към трасфер на структурата! Трансфер на структурата! Трансфер на структурата!
Е-е-е! Много го биваше да командва, този бивш командос Фиоро, без да изпуска от погледа причината за принудителния трансфер - групата плажуващи островитяне, които вече измъкваха багажа си от лодките.
Шкембелията домъкна на брега една кръгла скара и я стовари на десет крачки от брега. Всеки друг също мъкнеше по нещо - стекове с бира и кола, одеяла, палатки, торби и кашони с храна. Някой пусна касетофон и цялата неуморна компания се впусна в голи танци, имитирайки, според своята си представа, ритуалите на аборигените от Квазилупа.
Само синьоочилатият готвач клекна пред скарата и се зае да разпалва огъня.
Танцовият ансамбъл го заобиколи и въртейки се в кръг, подхвана да пее в изненадващ синхрон:
"Квазилупа, лупа, луп!
Квазилупа, тупа, туп!
Сочни мръвки ам, ам, ам!
Всички вас ще ва изям!
Зям, зям, зям! Зям, зям, зям!",
тупайки с пети в такт на всяко "луп", "туп", "ам" и "зям".


19.

Пак Ибати-и-Бати,
същият остров от архипелага Кирибати.
Същата сграда под охраната на Джейсън Фиоро.
Около два часа през ноща.
През оградата, служейки си с клещи с изолирани дръжки за прерязване на токопроводна бодлива тел, един малък отряд от трима мъже и две жени скришом прониква във вътрешния двор. Облечени са като туристи на разходка из курортното градче: шорти, бермуди, тениски и потници. Е! И леко въоръжени с автомати Щаер Малнихер, 9мм.
Заслепява ги обаче не успехът им от лесно преодоляното първо препятствие, а десетина прожектора от покрива и от наблюдателните кули, които светват едновременно върху силуетите им в средата на двора.
От вратата на тухлената къща към тях тръгва група посрещачи: един възрастен мъж с късо подстригана бяла коса и малка охолна брадичка тип "катинар от килера със сладкото на мама", придружен от десетина тежко въоръжени рейнджъри в комуфлажни униформи и комуфлажен грим по суровите войнишки лица.
- Както сигурно се досещате, господа и госпожички, чакаме ви
отдавна! Заради това ще променим процедурата за добрите обноски, когато гостите се представят сами! Понеже нахълтвате в частната ми собственост, без да бъдете поканени лично от мен, аз ще ви се представя пръв! - Дръпва една кратка лекция по аристократична етика възрастният мъж. - Казвам се Морис Монтеклю, швейцарски поданик. Професор съм по клинична биохимия и лабораторна микробиология, ако това изобщо ви говори нещо! Сградата зад мен е моята частна серологична лаборатория. Работя над... Почти съм пред прага да изработя ваксина против СПИН в експериментите си върху местен подвид макаки, притежаващи натурален ген на естествен имунитет срещу тази коварна болест. - От възпитателно, неговото приветствие неусетно се превърва в научно-образователно.
- Аз пък се казвам Келвин Рюмегюс, гражданин съм на Етиопия
и съм шеф на тази бойна група към Профсъюза на производителите на захарен памук! - Без да крие подигравателния си тон, отговори възпълничкият естет любител, явно водещ групата неканени посетители. Така той ехидно върна жеста си на добрия познавач на психологията на морално-етичните стойности при човешките индивиди, срещнали се по принуда, изненадващо и за двете страни, и въоръжени с готовност за взаимен обмен на любезности и куршуми. - Проверяваме близките острови за нелегални захарно-памучни цехове! Случайно да си докарвате допълнителни джобни пари с такова производство, господин професор?
- Опаси нас, Господи, от такъв бизнес! - също с нескрито ехидство му отвърна "професорът", нажежавайки и без това запеклата се обстановка.
- Че тогава да си ходим, а? - простовато хвърли въпрос към своите колеги и към домакина с неговата въоръжена прислуга Пен Дюрак, маскиран като захарен инспектор.
- Които и да сте, няма ли да разгледате лабораторията ми,
господин Рюмегюс? Нали правилно произнасям вашата фамилия, сър? Или ще си тръгнете поживо-поздраво на едното голо доверие? - продължи надпреварата в играта на военно-заплашителни любезности беловласият стопанин.
- Паметта ви, скъпи професоре, е достойна за уважение! Със
същото чувство и към научно-изследователската ви дейност, ще уважа вашата покана! - стараеше се да поддържа ролята си на възпитано момче мосю Дюрак. - Що не влезем на опознавателната екскурзия само ние двамата с вас, професор Монтеклю, а нашите хора да си останат на свеж въздух да си побъбрят за времето на този райски остров, а?
Без да издава и капка вълнение, достолепно изглеждащият господин професор се дръпна встрани и с поканителен жест към вратата на къщата се обърна към здраво законспирирания френски висш полицай:
- Както ви е угодно, господине! Въпреки среднощния час,
аз лично с голямо удоволствие ще ви разведа! Заповядайте в моя святая светих, храм на серологичната наука!
- Бла-га-да-ррря! - клоунски изсричкува Пен Дюрак и, небрежно
мятайки автомата си на рамо с дулото към земята, влезе пръв в осветената къща.
- Да отидем направо в секцията на животните, ако желаете? -
предложи в гръб на гостенина си гид-домакин, когато стигнаха до едно разклонение на коридорите на първия етаж. Кимвайки в знак на съгласие, мосю Дюрак се остави да бъде заведен до предложената от гостоприемния хазаин въпросна секция.
От дясната страна на един дълъг коридор бяха разположени шест
разделени със стъклени прегради изолатора с масивни решетки отпред. В пет от тях дремеха оклюмани, замаяни като от наркотици дребни човекоподобни маймуни с невзрачен вид. В шестата клетка върху дълга метална маса от неръждаема стомана бяха поставени малки, не повече от един квадратен метър, стъклени квадратни кутии с вградени в тях гумени манипулатори. Животинчетата, заразени по думите на менте-професора с вируса на СПИН, изглеждаха трагично в тези стъкленици: с окапала на повечето места козина, с гнойни струпеи по цялото тяло с изразена кахексия, с неподвижен поглед в тъжните и замъглени от явно страдание очи.
Зловещата гледка не попречи на комисар Дюрак да забележи един тъмен силует зад ъгъла в дъното на коридора. "От охраната е!" - убеден бе заместник-министърът на вътрешните работи на Франция, оставащ винаги бдителен и полицай в кръвта си. А острият му поглед на професионален следовател успя да открие един къдрав червеникав косъм в един от ъглите на клетката със спинозните примати.
На излизане от помещението лъжепрофесорът предложи на своя екскурзиант:
- Ако желаете, мосю Рюмегюс, може да ползвате компютъра ми, за да проверите в интернет-сайтовете на Междунарадната здравна организация легитимността на моята лаборатория и на научните ми изследвания! Регистрационният ми номер там е... - той извади от задния джоб на панталона си малък бележник и го запрелиства, търсейки обещания номер.
Точно в този момент, когато очите на възрастният мъж погледнаха
в тефтера, Пен Дюрак едновременно натисна с лявата си ръка едно копче върху кибритената кутия в левия джоб на бермудите си, а с дясната с все сила прасна по носа неочакващия нападение шеф на фалшивата серологична лаборатория.
Почти веднага осветлението и вътре в къщата, и отвън в двора
изгасна, и се чу едновременно пукот от единични изтрели и откъси от автоматично оръжие.
Пен Дюрак извади от джоба си едно малко фенерче, за да освети
паднолото тяло на ударения от него домакин, но за голяма изненада откри на пода само няколко капки кръв.
- Изпратете хеликоптер! Изпратете хеликоптер, мамицата ви! -
дочу той отдалечаващия се, панически изплашен глас на доскорошния шегаджия "професор Монтеклю" под грохота на продължаващата отвън канонада.
С готов за стрелба автомат, насочен напред, френският комисар хукна по тъмния коридор в посока на гласа, викащ хеликоптера.


19а.

Лутайки се из тъмните коридори, по заглъхващия звук на изстрелите Дюрак разбра, че престрелката се премести в гората зад оградата на двора.
В този момент лампите в къщата светнаха и негов служител, имитирал през деня един от плажуващите безделници, извика комисаря по име:
- Мосю Дюрак! Мосю Дюрак! Къде сте? Аз съм Жерар! Ехо-о-о!
На входната врата съм!
- Идвам към вас! - зарадва се на гласа на колегата си ръководителят на спасителната операция, която още не бе приключила. - Има ли жертви сред нашите? - с нескрито безпокойство попита той, доближавайки Жерар Фартона.
- Не, няма! Само Изабел е леко ранена в левия крак. Открихте ли
някого, мосю комисар?
- Не успях!
Излизайки на двора пред къщата, комисарят видя двама простреляни униформени охранители на тайната лаборатория да лежат неподвижно в неестественни пози. На пет-шест метра от труповете неговите подчинени се бяха навели над Изабел Фоне и й бинтоваха крака.
В този момент през отворената вече дворна порта нахлу смесен отряд от командоси на полинезийската полиция и от истински (а не тези на Дюрак, предназначени за отвличащ фактор) френски елитни щурмоваци, предвождани от самоотвержения Лу Хам. В последствие щеше да се окаже, че той въобще не се бе обаждал на никакви кирибатски полицаи. Рискувайки този път не само длъжността си на постови полицай, но и работата си като полицай изобщо, упорит в постигането на заветното повишение по служба, през главата на своя пряк началник Въх Въх, той перфектно подготви и лично участва в първия етап на спасителната операция заедно с френските тайни служби, изигравайки страхотния военно-плажен театър с танци, голо къпане и водолазни засади. Това щеше да е достатъчно за един златен пагон на майор от полинезийска полиция, героични Пу Кашпрафан Таратапарам У Ък Лу Хам! Този път той успя! Браво! Браво на кариеристите!
- Мосю Дюрак! - Обърна се нашият герой към френския си
колега. - Много се радвам да ви докладвам, че моите хора от засадата на брега успяха да заловят един от охраната! Сега го водят насам! Не че без него няма да открием жените, но все пак ще се наложи да ни помогне, нали така, комисарю? Скороговорната реч на някакъв азиатски език по радиостанцията на колана му не успя да го прекъсне.
- Ето ги, моите хора! Вече влизат! - преведе на френски
радиодоклада на своите сътрудници Лу Хам и се обърна към портала, за да ги посрещне със самодоволна горда усмивка.
Четирима униформени командоси с изпотени от напряжение лица от жълта раса влязоха в двора, водейки пред себе си един облечен като тях, но с една глава по-висок русоляв млад мъж, и един възрастен, който съвсем доскоро се представяше за "професор Монтеклю", със завързани отзад ръце. Конвоят с пленниците спря пред Дюрак и Лу Хам.
- Сър! - Обърна се към Лу Хам един от войниците - хванахме тези двамата точно в момента преди да се качат в един катер, скрит в храстите на брега на триста-четиристотин метра оттук.
- Къде са жените? - с твърд заповеднически глас, не търпящ отказ,
френския комисар се обърна към пленените мъже. Младият охранител не се поколеба нито за миг - имаше ли смисъл да се инати пред двайсетина готови за стрелба автомати пред себе си? - му отговори точно и ясно:
- Аз ще ви заведа, господа!
- Да тръгваме догава! Развържете му ръцете на този! - разпореди
се Пен Дюрак и обръщайки се към къщата, тръгна да влиза, придружен от шестима командоси и готовия за сътрудничество Алън Страйк, бивш служител във фирмата на Матилда Мюллеркопф.
- Можахме да ги убием, но не сме зверове! - провикна се в този
момент "професорът". Никой не обърна внимание на думите му, с които той явно намекваше за смекчаващи вината обстоятелства.
Правозащитник!


19б.

Алън Страйк заведе въоръжените хора от спасителния отряд в "маймунарника" (така бе го кръстил на ум Пен Дюрак при първото си посещение с "професор" Монтеклю) - дългото помещение с метални решетки вместо врати на шестте стъклени клетки с маймуните в тях и до масивната врата от ковано желязо с панел за чип-карта вместо стандартна брава. Той извади картата си, задейства електронното устройство, отвори вратата и се дръпна встрани.
Първи влезе Пен Дюрак, последван от петима негови колеги. Един командос остана пред вратата да пази пленения охраник.
Слизайки по витата стълба, малкият отряд стигна до един тунел, от който се донасят някакви вопли, стенания, рев и закани. В подземния коридор те с ужас откриха шест жени, пет от които бременни, приковани към стената на по три метра една от друга. Викащите и ругаещи жени отначало притихнаха при вида на Пен Дюрак и хората му, а после се впуснаха в хоров рев. Мълчеше само една от тях - съвсем млада и много изплашена.
- Ти ли си Олешка Войцекова Недезведска? - обърна се към нея френският комисар. Той пръв излезе от вцепенението, в което всички бяха изпаднали, откривайки тези нещастни голи жени в студеното подземие.
- Ya… - Едва доловимо прошепна момичето и се разрази в плач,
подобен на този на нейните колежки покрай стената.
Пен Дюрак нареди на командата си да се заеме с освобождаването на жените от веригите им и да ги подготви за евакуация с кораб на бреговата охрана - той лично щеше да се обади на адмирала на Кирибатския морски флот.
Излизайки от тунела, той първо изпрати по мобилния си телефон две еднакви съобщения на Франциск де Лакроа и Клод Жадо за преминалата успешно спасителна операция, а после звънна на кирибатския адмирал.


20.

Акваторията на кралство Кирибати.
Дневен пек.
Единственият катер на бреговата охрана, страдащ от амнезия на тема боя по корпуса си - толкова бе ръждясъл, без малко да се блъсне в една подводница, рязко тръгнала да изплава на десетина метра под носа му.
Служебното морско возило рязко спря и даде заден ход, за да избегне сблъсъка. От мостика на още издигащата се субмарина без опознавателни знаци се показа главата на Франциск де Лакроа.
- Идвам да си прибера червенокосото момиче! - заяви с
адмиралски глас маркизът.
Нямаше вълнение и предаването на Олешка премина спокойно и бързо: носилката с унесената от приспивателно девойка плавно премина от едни матроски ръце в други. Ще кажеш, че екипажите и на двата водни транспорта са тренирали с години претранспортирането на пострадали от шок заложници, подлежащи на транспортиране по вода, под вода и над вода! Да-а-а! Майсторлък, майка!


20а.

В каютата на капитана на подводницата върху кожения диван лежи спящата Олешка. До нея, с една ръка върху голата й глава, а с другата върху голото й рамо, седи маркиз де Лакруа. Той нежно и съжалително гледа лицето на младата полякиня, по което на вълни преминават тръпки от тежки спомени и кошмарни сънища.
Изведнъж очите на девойката широко се отварят. Тя гледа с изненада и страх своя болногледач.
- Олешка! Скъпото ми детенце! - с треперещ от вълнение, радост и възбуда избързва да поздрави събудилото се момиче председателят на Ордена на Светия Квазимодо Орлеански. - Как се чувстваш, скъпа?
Тя не му отговаря, защото погледа й се замъглява. След малко отново се унася в сън с бързо преминалата през ума й догадка: "Сигурно още пътувам във влака за Париж".
А маркизът до нея започва да излива чувствата си:
- Миличкото ми детенце! Само да знаеш колко те обичам! Още
откак те видях за първи път да ми подаваш нежната си ръчичка за помощ на онази гара в Южната Германия! Няма да си простя, че те изтървах на гарата в Париж! Никога няма да си го простя! Аз съм, аз съм виновен за всичко, което ти се случи! Ако не бях те загубил в Париж... - той млъкна за малко и елейният му гласец рязко премина към застрашителен, шипящ пешот: - А на тази Мюллеркопф, дето ти причини толкова страдания, ще й отмъстя! Така ще й отмъстя на тази дърта гестаповка, само да ми падне в ръцете! Само да ми падне! Но да знаеш, миличко, че и това ще стане! Вече сме на път да я заловим! Вече знаем адреса й! Може би точно в този момент я хващат моите хора! Ах, дано! Дано да я заловят! Такава екзекуция съм й приготвил! Дори тази дърта хиена не би могла да измисли нищо подобно! Ще платим на когото трябва да направи нейн клонинг, и когато се роди бебето, ще я принудим да го изяде сама! Сама да изяде детето си! Това ще й бъде наказанието! И ще стане! Не се съмнявай, принцесо моя! Ще отмъстя, напълно ще отмъстя за твоите страдания! Нека всички да разберат, че с нас, хората от хилядолетния Орден на Свети Квазимодо Орлеански шега не бива! И ние имаме чувства! Ще видят тези, които не ни смятат за хора, а за втори сорт човекоподобни, малоумни същества, на какво сме способни! Били сме уроди, а? Но те не подозират, че уродите са уродливи само на външен вид! Досега нито един човек не е надзърнал в душата на един урод! Да! Има създадени дружества за подпомагане, но това е лицемерие, това е страх, породен от омраза!
Де Лакроа млъкна, избърса устата си и продължи пак с тих, нежен глас:
- А ние с теб ще се оженим, нали Олешка? Нали, любима моя? Нали ще се омъжеш за мен, Олешка! Ако аз, сегашният председател на ордена се оженя за жена, която ме обича, то тогава по устава ни ще остана пожизнен председател! Ще живеем в охолсто и наслада! Ще видиш, принцесо, ще видиш! Ще ти покажа Свещения ритуал! Ще ти покажа как ще отмъстим за теб, любов моя! Моя кралице! Нали ще се омъжеш за мен, Олешка!
Спящата до него девойка сънуваше в този момент един кошмар:
Верден, с кървяща дупка в главата от куршума на таксиметровия шофьор, с голям корем като на една от бременните жени от онази стая с дървената скара на пода, и с физиономия, изкривена в уродлива гримаса, стои на колене в купето й във влака и я моли: "Нали ще се омъжиш за мен, Олешка?"
Момичето рязко се събужда, изправя се седнала в леглото и чува как, застанал плътно до нея, Франциск де Лакроа, в лице приличащ на току-що сънувания от нея Верден, я пита:
- ...ще се омъжеш за мен, Олешка?
Събудилата се от кошмара си девойка, с изхвръкнали от ужас очи и без да успее да разграничи съня от реалността, се затресе в ситна треска. Тялото й със свити с жестока сила мускули се огъна в дъга. През рязко посинелите устни бликна гъста пяна, оцветена от кръв. Дишането й спря, тя загуби съзнание и се изпусна по малка нужда.
Изплашен от гледката, влюбеният Де Лакроа се наведе над епилептичната си невяста, трескаво прелиствайки на ум устава на ордена си. Търсеше в него редовете за условията, предявявани към здравето на съпругата на пожизнения председател.

2004г.