автор: Marta

"...не бе чаша, не бе кана.
Абе - цяла дамаджана..."

С добрата стара дамаджана
изпратиха ме за пелин.
Аз - за приятели, за Жана,
сърцето да рекат - делим!

Компанията се надява,
без винце ни се пей, ни смей.
И сиво, мръчкаво - тъдява
без пиене не се живей.

А аз студент, младок и влюбен,
направо - пет кила пелин!
Наляха ми го. Полубуден
вървя под гъстите звезди.

Размахвам пълна дамаджана
и мисля си за други две...
Наляти с друго нещо, ама...
С връхчета розови... Абе...

И толкова се бях залисал -
унесен в мисли и мечти...
препънах се. В буквален смисъл.
Стъклото кротко се разби.

Строши се, пуста дамаджана,
помина се пенлив пелин
И дворът лобно място стана,
плачи сега, сърце, реви!

Нелепо трезвен си останах,
компанията се разпръсна,
И вместо дамаджана - Жана.
И по-така, и по-докъсно.

Тъй напелиних се любовно,
така ме тресна с тез... очи,
че благославях я - съдбовно -
каквот' се случи - се случИ!

Дървета, тротоарни плочи,
нощ - фиркани. А тя - до мен.
Дочувам - вън луната лочи
разлят пелин - в любов платен.