Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 993
ХуЛитери: 4
Всичко: 997

Онлайн сега:
:: ivliter
:: pastirka
:: Marisiema
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВ дупката 10
раздел: Други ...
автор: sradev

вчера

Закъснявам! Ако с това темпо продължавам да се тътрузя - никога няма да изляза от дупката. Петите ми се подбиха, не мога да тичам из тези сокаци. Трябва да намеря някакво превозно средство.

Намерих свободно чуждо подсъзнание. Приближавам внимателно. Огледах го от всички страни - мяза на невмирисало се още. Включвам го - нещо започва да бръмчи, да шуми, ще да е или мотор или от изпитият коняк, или остатъци от някое заседание. Внезапно се събужда мотора - кх-кх-кх-баф-мам-ууу. Добре, че на празни обороти. Бях карал на младини курсове за шофьор, ама и така не си извадих книжка, защото заспивам зад кормилото. За управление на подсъзание баба ми ми беше оставила една макара за навиване и това си е. Тя се с тази макара навиваше синовете си. Имам и един автопилот, но след като ми изгуби очилата и счупи носа повече не му давам да кара. Сега само ме буди във влака да не изпустна спирката. Няма как - ще опитам сам. Все така ми се случва - кога съм на зор, бъкел да не разбирам. Припомних си инструкцията на оня грузинец от конференцията в Тбилиси, казах заклинанието "пет пари давам" и потеглих на първа скорост. А мотора - ха-ха-плям-плям-плям-дрън-дрън. Гледам - пътя гладък, размахвам му един часовник пред носа и премина на втора. По-равно подкара - мням-мням-мням. Давам му да си шмръкне и вече сме на трета - маа-муу свистят колелата, а на мене ми кеф стана - викам си голем съм майстор! Гълтаме пространство-времето та искри хвърчат и в цветни облачета ни опушват. Гледам и на таблото просветват едни точици, сипвам гъби от Андите в резервуара и включвам четвъртата. Че като се завъртя това ми ти подсъзнание по златна спирала, че като зави едно иихуууиии и напряко през тръните. На подсъзнанието - колко му е, ама на мене ми изподра кожата чак до панталоните. Виждам - наближаваме целта. Викам тпруу, ама оно не хваща. Пак размахвам часовника - не го лови. Бих му две инжекции по 500 киселец - нищо. Ни се води, ни се кара. Вече задминаваме, спиралата съвсем се разкрачи, а то само си превключва на 6,7,8,9... Малее, то грузинеца говореше за 8 ниво като най-последното на подсъзнанието, това отде извади тези. А викат, че от 6-тото нататък няма управление ни с бой ни с коняк. Абе аз толкоз не съм се залетял да прекрачвам време-пространството, рано ми е още. Избрах едно по-удобно завихряне и скочих от подсъзнанието. Пу! Пак не улучих посоката. Бухнах се с главата надолу направо в по-следващият ден. И дойде ми акъла в главата - ами че то не беше подсъзнание, а задсъзнание - имаше си точка в цвят ВЛИ (виолетово-лилаво-индигово преливащо в инфрачерно) на таблото за управление, такива могат да управляват само вещици с поне 600-годишен трудов стаж в управлението на надсъзнания в 137-мерни пространства. Добре, че навреме изкочих от него. И само малко си ожулих носа. Иначе щеше да ме закара вдън гори Тилилейски, зад Долината на сенките, оттатък Тартора... Няма страшно си викам - ще остана тук да си почина, да изчакам следващият ден, да се поремонтирам.

Гледам - паднал съм в планината на Целите. Едни цели-целенички цели. Точно това и целях! Бяхме се уговорили на 22 март да се видиме пък аз исках да ги изненадам. Планината на целите е огромно натрупване от камъни. Камък в камък. Има и големи и дребни и съвсем мънички. А има такива дребни, че хич не ги виждаш, ама като ти влезнат в окото, много сърбят. На пример такава е "Много щастие за мен и всичкото даром!". Дребничка е в сравнение с целта на Сталкера "Щастие за всички, много и даром!" Но и нея никой не я е улучил все още. Целите за по 5 лева - всичките изподупчени, на решето станали. Целите за гоолямо богатство - тук таме улучени. А иначе са огромни. Но какво от това, която и да улучиш - през дупката надничат следващите. Премерих се в целта "Да имам такава стрела, че да уцеля и целта и всички дето надничат през дупките й". Меря се, меря, а тя мърда и очите ми се премрежват. Няма какво да си хабя патроните. За ония, най-възвишените като "Всеобщо равенство", "Свобода за всички" и "Братство" нямам време да се катеря по планината от подцели. Иначе за тях си имам съответните стрели: "Никой да не мърда, че ще стрелям", "Правя си квото си искам и ти прави така", "Майка ми не е, но баща ми е идвал в Рим". Лесни за улучване и дори за подлучване, ама високо. Ако тръгна да ги гоня пак ще закъснея.

Ето и няколко от целите на баба ми: "Внука да завърши гимназия, че да умра", "Внука да завърши университет, че да умра", "Внука да завърши казармата, че да умра", "Внука да се ожени, та да умра", "Внука да стане прочут, та да умра"... Па ние й донесохме една по-дребничка цел: "Отгледай и правнука, че е на път, па после ще видиме". А тя измънка нещо, че дядото я викал. И най-безсрамно избяга. Така и не улучи последната си цел. Ама тя държеше на обещанията си, та все още е безсмъртна.

Но да не се разсейвам. Изненадах целите и пуф-пуф - улучих няколко и айде в торбата. После ще ги оскубя, нарежа и опека. Ето кои са в торбата:
"Да изненадам целите"
"Да намеря 5 стотинки"
"Да си направя кеф за чужда сметка"
"Да изпратя репортажа в Хулите"
"Да си помисля, че някаква работа съм свършил"

Богат улов! Нямам грешка в целенето!


210305
Сладар



Публикувано от aurora на 21.03.2005 @ 10:11:11 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   sradev

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 08:08:42 часа

добави твой текст
"В дупката 10" | Вход | 8 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: В дупката 10
от Ufff на 21.03.2005 @ 10:29:21
(Профил | Изпрати бележка)
:)))
Закачливо!
Ура за безсмъртните баби!
Привечер ще прочета и останалите "дупки"-и черни , и бели!
Поздрав!Ухилен!


Re: В дупката 10
от sradev (sradev@о2.pl) на 21.03.2005 @ 10:51:00
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
ama i prikazki 6te ima
eto edna prikazka se gotvi za Svinksa

]


Re: В дупката 10
от sradev (sradev@о2.pl) на 21.03.2005 @ 10:41:00
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
Абе, m_w да не съм взел твойто превозно средство? Нещо е много зад-съзнателно и раз-юздано! Като, че ли с най-острият нож за царевичен хляб са го управлявали. Ако така, то благодаря ти!



Re: В дупката 10
от midnight_witch на 21.03.2005 @ 11:18:29
(Профил | Изпрати бележка)
ахъм.нарочно ти го оставих.знаех си че ще ти трябва Помощ от Приятел.ахахахаххааххахаа.ужасен си!
:)))

]


Re: В дупката 10
от sradev (sradev@о2.pl) на 21.03.2005 @ 12:17:30
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
ako 6te rezhe6 krilata i tjah 6te pribera. az sxbiram vsi4ko po pxtja! :)

]


Re: В дупката 10
от Marta (marta@all.bg) на 21.03.2005 @ 11:45:48
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Неееееее, нямаш грешка наистина.
Целта "Да разсмея от сърце"
я улучваш -
безкомпромисен!

И все пак смехът ми е малко като през...трупове, дето запълват бръчки.


Re: В дупката 10
от sradev (sradev@о2.pl) на 21.03.2005 @ 12:15:07
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
ot mnogo sladko - bajgxn stava. Ne zabravjaj, 4e sxm v mra4nata dupka. Ej sega 6te se razpla4a nad svojata ne6tastna sxdba. Samo da si premina prez naj-blizkite to4ki na pxte6estvieto - to do txgata sa si strahovete, ko6marite, pa i njakoi drugi

Liceto na vxzrastta e v brx4kite, kojto se e smjal ima hubavi brx4ki

]


Re: В дупката 10
от Marta (marta@all.bg) на 21.03.2005 @ 12:23:38
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
бръчици от смях покрай очите - хубави, усмихнати
през страховете и кошмарите може и да не минавам

]


Re: В дупката 10
от Ray (bdoych@abv.bg) на 21.03.2005 @ 11:54:49
(Профил | Изпрати бележка)
Нямаш грешка в целенето :) (с ожулен нос и изподрана кожа:))
В крайна сметка невмирисано ли се оказа (...)съзнанието или "същественото не се вижда с очите" :)
поздрави за репортажа


Re: В дупката 10
от sradev (sradev@о2.pl) на 21.03.2005 @ 12:18:48
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
razbira se, 4e същественото не се вижда с очите

]


Re: В дупката 10
от Alba на 21.03.2005 @ 16:05:58
(Профил | Изпрати бележка)

А аз, нямах цел да те чета
10-тката, не е била за мен никога цел, а все попадам в нея.
Изненадах ли те?

УТРЕ Е 22 МАРТ :)


Re: В дупката 10
от sradev (sradev@о2.pl) на 22.03.2005 @ 10:02:12
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
pravilno!
No kato se karat zadsxznanija na ve6tici i po-stranni ne6ta se slu4vat!

]


Re: В дупката 10
от sradev (sradev@о2.pl) на 25.03.2005 @ 10:33:30
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
iznendva6 me s tova, 4 utre e 22 mart. Ta toj be6e onja den!

]


Re: В дупката 10
от Merian на 21.03.2005 @ 18:26:09
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
ееее...., всяки следващ репортаж става все по-добър и интересен.... що не спретнеш един роман... на мен вече не ми се иска чак да излизаш от дупката.... такива неща пишеш...
:)


Re: В дупката 10
от sradev (sradev@о2.pl) на 22.03.2005 @ 10:08:56
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
To ne e roman, ne znam kakvo e, pi6a go den sled den, samo kato idea za reportazh e obmisleno. Ostanaloto e delo na podsxznanieto. To obi4a 6turavi idei.
Pozdravi

]


Re: В дупката 10
от miglena (megira@abv.bg) на 26.03.2005 @ 13:13:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
Как така и защо по Равноденствието Гомерата са се преобърнали ;))))


Re: В дупката 10
от miglena (megira@abv.bg) на 26.03.2005 @ 13:13:33
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
Как така и защо по Равноденствието Номерата 9 и 10 са се преобърнали ;))))


Re: В дупката 10
от sradev (sradev@о2.pl) на 26.03.2005 @ 15:35:41
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
с метлата на вещицата се пътува и в пространството и във времето, още повече когато са виртуални. А равноденствието е подходящо за пътуване с метла.

]