автор: alisa

С едни очи надничаш
да откриеш
в напукани огледала
парчета от безлики.
Къде ли се изгубиха,
изгубили,
последния си вкус за свободата?
Нагарчаше ли сладкото
във чашите
или от чашите останаха
нелепи тостове?
Последния ти гост е самотата.
Така спокойно се мълчи
с добър приятел…
Обърна ли се вярата във гняв
или гневът си е запазил буря
та в девет бала да я провери?
След мъртвото вълнение или си жив
или по-мъртъв от надгробен камък.
И как така живя,
та приживе си стана епитафия?
Надничаш в огледалото -
метафора на паяжина.
Мухата ли си станал
или паяк?
Настръхваш котешки по навик,
плюеш в пазвата си
и бързаш да си тръгнеш…
Ще почака отговорът.
Все още имаш много земна работа.
А на ръба на огледалото,
изхвърлен по ирония от свободата си -
един делфин умира.
Късно е понякога
да осъзнаеш колко е самоубийствена
голямата ти жажда за достигнат бряг…
Поглеждаш в огледалото…
Не си удавник…