автор: Mojsei

Времето потока си прекъсва
и в този миг последен,
преживяването ни разкъсва
с дъха си леден.

Тогава идва миналото време
и спомените преподрежда
в желание всичко да отнеме,
дори и капката надежда.

Сърцето ми - безупречен часовник,
отмерва времето за нас -
стрелките му, подобно на любовник,
създават преживяването на захлас.

Когато тоз часовник спре,
остава живият в раздяла
с часовник, който ще ме разбере,
отдавайки му няколко от свойте дяла.

Щастието си има свой часовник -
то формира влюбено сърце,
а пък то е винаги виновник
да сияе твоето лице.