автор: ATI

Очите ми са изумруди, казваш
Очите ти са на кошута, знам
И в камъка бездушен взираш
Взора си с кошутен блян

Но камъкът, това е вечност
Аз виждам, виждаш го и Ти
И ще успееш ли тогава
Да зърнеш в изумруда скъп очи

Да, вечен е защото не гори
Изгори го с твоите очи
Превърни го в прах и във сълзи
И нека той да изгори

Без дъх и нежност той студен е
Но щом го хванеш във ръка
Погледнеш го с кошута поглед
Той топи ли се едва?

Зелени и студени са очите
Камъкът ли търся в тях
Той без душа е. Остави го!
Край пътя мрачен в черен прах

Там други пак ще го намерят
Ще търсят в него пак очи
Ще ги намерят ли? Ще видим...
Но в Тебе музика лъчи

Очите ти са на кошута
Тъй черни пламенни очи
Но не търси ти изумруда
Във моите обичащи очи