автор: flox

Като просяк в канавка край пътя
е това повалено дърво,
няма как и да моли, не скътва
и следа от надежда… До клон

го насякоха (казват, че пречи,
не се вмествало в някакъв план)
а на покрива там, недалече
две гугутки се щурат... Не знам,

но къде са листата, клонака
и зеленият цвят на живота?
Как, кога и къде да очакваш -
няма помен дори от гнездото,

малки човки писукащи (Боже,
колко смешно и мило си, щастие!),
най-възможната невъзможност,
а светът е тъй сив, безучастен..

Мелодрама, нали, и все същото...
А сред вой на ревящи машини
тази малка трагедийка свършва
и асфалтът сред хаоса стине,

след това непохватно измерен
тротоар като ремък от гума
се протяга безжизнен, наперен…
За какво в същност ставаше дума?