автор: osi4kata

И ето -
ражда се Човек...
Започва всичко отначало...

Поема дъх
и по пътеката
понасят го Ръцете. Бяло
е млякото и глътките са жадни
за сила, за любов и за живот.
Бълбука смях,
човечето се радва,
после изплаква и се кротва...

Прохождат малките крачета,
потичат първите слова,
расте със часове детето
и грижите за него. Да...

Звънецът бие,
редом с него
надеждите звънят, звънят...
Обрасва тънката
пътека
в бръшляни и започва Път...

Цигулка някъде
проплаква.
Копнежен,
нежен,
пеещ звук...
Човекът знае,
че го чака
любов различна
нейде тук...

Ухаещи са дъждовете,
зелено е през пролетта,
цъфтят бадеми, ветровете
донасят радост и тъга.

Човекът
вдъхва нов живот,
проправя тъничка пътека
за чедото си
и с любов
понася го по нея. Ето...
Навън е лято и пече.
Земята диша с пълна сила.
Накланя се от плодове
дървото. Толкова е мило...

Когато дойде есента
и щъркелите си затръгват...
Човекът сяда у дома
и с огледалото се лъже...

Снегът
натрупва през нощта...
И става бяло,
много бяло.
Похлопва
тихичко Смъртта...
И всичко почва
отначало...