автор: INTCHOLINI

(на Снежа)

А колко си добра понякога!
Как искам да си все такава!
И светлина струи отвсякъде
и благодат ме озарява.

Със тъй жадувано спокойствие,
със топла нежност във душата,
да бъдеш ти човек достойно е,
а не да яхваш все метлата!

За теб ли пиша тези стихове
или на себе си говоря?...
Нека от днес не бъдем сприхави!
Ний сме приятелки безспорно.

Нека забравим за скандалите!
Взаимно да сме си опора!
Сами да потушим пожарите -
една до друга сме в отбора!

И нека да се уважаваме!
Да няма острота в завоя!
По Козирогски да прощаваме!
Съгласна ли си, дружке моя?



02.04.2003г.