автор: batteria

Дълги улици. С много чупки, саксии по прозорците, зелени балкони и жълти сгради. Безкрайно спускане по стълби, които извеждат до морето, а след тях алеите, опасани от кактуси. Прах. И вятър, който разтяга ръце през празните пространства, играе си с хартиите, гони сламки, тихо свири в прозорците, открехва врати.
Тук никой не заключва къщите. А почти пред всяка врата има статуя на светец. Островът може да бъде обиколен за два дни. На втория ден, привечер, ще се върнеш на мястото, откъдето си тръгнал. Всеки град е крепост, в която се чувстваш защитен. Камъкът с цвят на пясък се извисява над главите, над къщите, а някога върху този калдъръм са потропвали коне на рицари. Дори сега, когато е тихо, а от всеки ден може да се открадне секунда тишина, може да се долови шепот от предишните обитатели на тези места. А в тесните причудливи улички да се видят призрачни сенки. Това е приказка, отдалечена от времето, от сега, от хаоса, натруфен с толкова бързане, клаксони, глъч.
Толкова миниатюрна приказка, че върху географските карти може да се види като една съвсем мъничка точка. Вратата на Европа. По ирония на съдбата първата земя, един съвсем малък остров, кацнал в средата на Средиземно море и който отбелязва първата суша преди Стария континент, е необитаема. До там може да се стигне само с кораб, но няма какво да се прави. Затова пък туристите си правят снимки от брега. Зад гърба им окъпан мъгла и средиземноморска влага се показва първата земя, служила някога за спирка на пирати.
Странно е, но именно на това мъничко късче земя се извисява и третата по големина катедрала в Европа. По време на Втората световна война тя спасява живота на над десет хиляди души. В храма пада бомба, но за щастие не се взривява. Истински шок за сетивата е другата катедрала. В самото сърце на Валета. В нейните основи са погребани рицари, благородници, поети и когато посетител влезе вътре разходката му преминава върху и покрай украсени със злато, сребро или платина паметни плочи. За да опазят този храм от кражби, когато войските на Наполеон стъпват тук, местните покрили благородните метали с черна боя. Това и спасило уникалните паметници от вандализъм. В същата катедрала могат да се видят и платната на Караваджо, пред които дори хората, които не разбират от изкуството на четката, неволно спират дъх. И въпреки че това е остров, мащабите на това място, вътрешността на храма, неговата сковаваща помпозност, лека натруфеност, окъпана в блясъка на благородните метали, създават усещане за простор и респект едновременно.
А на улицата, зад тази стени хората продължават да са толкова гостоприемни, живи, отворени. Разходките по каменните улици не могат да минат без някое момче, облечено като рицар да те покани в ресторанта на две крачки оттук, разположен във вътрешността на замък на 500 години. Улиците са живи, невероятно пълни и шарени с децата, които следобед излизат от училище и всяко едно от тях е с униформата на училището, а дори и сега там момичета и момчета все още са разделени.
Абсурд е по улиците да бъдат видени влюбени двойки от местното население, защото възпитанието им, изтъкано от край до край в духа на строгия католицизъм, не им го позволява. За да се оженят двойките там чакат по четири години дълги административни процедури.
Питието на острова е виното, а храната - козе сирене, поръсено с черен пипер. Ако човек обаче иска да си купи сувенир, който да му напомня за това място, задачата е почти нерешима. В Малта няма фолклор. По-богатите дори не говорят своя, смес между арабски и италиански, език. За тях езикът на общуване е английският. Такива са и най-често срещаните туристи през пролетта. Хотелите са пълни с възрастни, със светла кожа, и доста високомерни англичани. А за изненада на всички останали самите малтийци се държат с тях като с колонизатори. Гостоприемството им е почти лакейско.
Единственото, което човек може да си купи като сувенир от този малък остров е значка или макет на прословутите автобуси, стари, жълти на цвят, пътуването, в които може да докара на по-емоционалните и страхливи натури фобия. Там няма спирки, пътниците сигнализират шофьора, че искат да слязат с подръпване на връв, в края на която има звънец. Но както няма фолклор, Малта няма и своя литература. Наскоро се е появила някаква жена, осмелила се да публикува поезия и разкази на родния си език. Но малтийците, дори и тези, които говорят само малтийски, не се гордеят с нея. Вестниците на острова са скучни. На това място, където престъпността е нула, не може да се прочете нищо кой знае какво в пресата. От тези издания може да се разбере само дали мистър Кларк е поканил за съпруга мис Смит и дали техните семейства трескаво очакват сватбата. А най-четените информации са тези за конните надбягвания...
Вечер обаче забавленията тук не спират. И най-интересното място, като декор от филм, е разбира се, казиното, кацнало почти в морето на скала издадена над вълните. За да влезе вътре всеки господин задължително трябва да е с костюм, по възможност с папионка, а дамите с дълга рокля, или поне препоръчително. Разбира се, че не е хубаво да се залагат и губят пари, но къде на друго място можеш да загубиш 200 долара, а за утешение да изпиеш чаша вино в съвсем истински замък, а след питието да бъдеш докаран до хотела с карета.
Малта, така на картите се изписват двата острова на държавата. Другият остров е Гозо. Докато сме на остров Малта хората не говорят за Гозо, а стане ли дума за него то сякаш иде реч за съседна, неприятелска държава. Водени от любопитство защо е така, посетихме и Гозо. Разстоянието, по море, е може би километър. Гозо, както е модерно да се казва сега, е бил 200 години под османско присъствие. Островът е служил за пристанище, когато Сюлейман Великолепни е тръгнал към Виена. Пътят му е бил спрян от рицарите. Но... Нито един малтиец през тези две столетия не е направил нищо, за да освободи от „османско присъствие" своите хора на остров Гозо. Затова и това малко късче земя е съвсем, съвсем различно. Хората са по-тихи, гостоприемството им е различно, отношението към туристите също. Ресторантите са по-хладни, а улиците по-пусти. Гозо е някак самотен, разсърден, но и горд...
Очакваме Ви пак, елате скоро, толкова се радвахме, че бяхте наши гости, мисис и мистър... Така изпращат, с едва забележим поклон, подарък от хотела и усмивка. Малта се отдалечава с цялата си екзотичност, за да посрещне друга, подобна на нас двойка и да се случи същото. Мисис и мистър, уелкъм.