автор: alisa

Ще поделим каквото е останало.
Три счупени цигулки на щурци,
два камъка (оказаха се остри)
и някак си не смляха нищо.
Ще посади животът семената
и друг навярно някога ще ги ожъне.
Ще е поличба острото на ножа,
когато хлябът на трапезата заплаче,
защото ще си спомни за трохичките,
с които не нахранихме душите си.
Душите ли? Раздърпани врабчета.
Дали ги свързва някой със летенето?
Ще поделим каквото е спестено.
И без това не си спестихме нищо.
Вземи дъжда! И без това изтече
достатъчно вода.
Аз вземам сушата…
До всеки бряг не може да се стигне…
А някъде в тревите плаче чувство
от страх, че ще го поделиме.