***
Наситих се да чакам
времето да дава отговор
на моите въпроси.
Не мога да дочакам
лед да ме скове
със разума във заговор -
мечтите ми да хлъзга - БОСИ!
***
Животът с хиляди лица
помогна да узрея -
по мой критерий
- да кова съдба?
Играхме си на пантомима
в театъра "Сълза и смях"
Пораснах и не смея
да спирам тук борбата си...
... щом стана обозрима
едната истина -
че няма разлика
във праведност и грях.
Пресипнали от употреба,
чувства в паника шептят,
че в следваща злоупотреба
отново ще КЪРВЯТ.
Душа напевно моли прошка
защото за пореден път
послушала сърцето.
Душа напевно моли прошка
защото за пореден път
събудила във мен детето.
Душа напевно моли прошка
и моли се за мен...
за моята забежка в битието.
Но никога не търси прошка
щом махна със крилете
във полет към небето!
А разума се смее
и със подигравка
обстрелва ме -
със смазващите истини.
Той мисли че ще се предам
за кой ли път нехае...
преследва ме...
и гаври се със начина на мислене!
Преминал пътя на обсебващото зло
и стегнал го със фин конец,
понякога отвързващ се,
Научих че неволното добро
подало е ръка, а аз -
обичащ себе си подлец
тъй трудно я приех,
разкъсващ се.
Обичах хората, а после мразех
ЛЮБОВТА.
Намразвах хората, а след това обичах
немеейки пред същността,
че тя по силна е от мен...
по-силна от света.
Решените загадки са безброй
остава ми да разбера
къде съм аз във себе си.
Дали поредния порой
на вечната борба -
сърце и разум
все някога ще пресека.
***
Не гледам в черно
а напротив!
И докато чувствам че съм ЦЯЛ,
и знам че бялото-
сиамски брат на черното,
е цвят на моето сърце -
АЗ ИСКАМ... ЗНАЯ ...
някак си...
НЕ МОГА да не бъда БЯЛ.
16.01.04
18:45